Бързай бавно

„малко ТОЙ, малко аз, малко НИЕ“ в София

Posted in Books by Мария Василева on 21 октомври 2011

Шеметно. Така мина представянето на книгата в София. С много настроение, много усмивки и смях, много готини хора и приятели, при които успях да се спра за не повече от минута, но на които обещавам да наваксаме зимата.

И покрай цялата суматоха и еуфория, когато дойде време да кажа няколко думи, буквално забравих всичко, което си бях намислила. Най-важното, благодарностите, също.

Затова днес, когато вече влизам обратно в ритъм, искам бързо да поправя пропуска. Така, че този пост не е за мен или за книжката, а за всички важни и мили хора, на които дължа едно голямо благодаря!

Започвам с Ивайло, без чиято подкрепа книгата нямаше да се случи и който независимо, че предпочита повече да я критикува и му е трудно да и вярва („не и на 25“- тема, по която спирам да споря), в целия процес на работа по нея ме насърчаваше, че е правилното решение. И че имам талант. Последното, разбира се, всеки сам за себе си преценя, но е така хубаво да си заобграден от хора, които вярват в теб!

Веднага след Ивайло, искам да благодаря на Ванката– ако не беше той, блога най-вероятно нямаше да го има, с него и писането. Следват Мартин, който бе страхотен редактор и Ина, която направи прекрасна корица.

Тук идва ред и на всички приятели, които през годините на блога са ми драсвали по някой ред, че им харесва и да продължавам. Ще спомена само сестра ми и Стасито, но списъка е много по-дълъг. Също така и на Петя, която безстрашно се съгласи да каже няколко думи за мен и блога в началото на представянето.

Да не забравя и всички смели хора, които седнаха до мен и прочетоха парченца от книжката! (Това и на мен ми бе най-трудната задача….)

Огромно благодаря на Виктория, с която лично се познаваме от много скоро, но е прекрасна!

Още по-голямо благодаря на всички, които се спират тук или тук и ми пишат по някое усмихнато съобщение в пощенската кутия или фейсбук. Без вас това местенце отдавна щеше да е история.

Благодаря на Све, която е очарователна и направи много истинско интервю с мен за книжката. Благодаря и на Алекс за неговото ревю в Аз чета.

Благодаря на Йовко и Комитата , че съвсем бързо споделиха впечатленията си от вечерта.

И май… май е това. Искаше ми се да бъда по-кратка, но не успях.

Затова пък винаги съм вярвала, че благодарността е важно изкуство, което в днешно време все по-лесно ни се изплъзва… И заслужава да има място при всеки малък или по-голям успех. Защото всеки жест е от значение.

На тези, които присъстваха- дано ви е харесало. На тези, които не успяха, а искат да си вземат книжката, препоръчвам да си я поръчате от тук.

Както се шегувах тези дни- много е странно първото представяне на книга, на което присъстваш, да е твоето собствено… Затова бях казала- важното е да се забавляваме :) Аз лично си изкарах супер! Благодаря!!! :)

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. ВеСеЛиНа said, on 21 октомври 2011 at 20:42

    Мария, упорито я търся из пловдивските книжарници, но уви… Сега ще се възползвам от линка, който си посочила, за да си я поръчам. Чудесно представяне е било, съдейки по снимките! Поздрави

  2. Ana Dinkova said, on 21 октомври 2011 at 22:44

    Пожелавам ти да напишеш още много книги, да имаш винаги попътен вятър и хиляди причини, за да се усмихваш

  3. Све said, on 23 октомври 2011 at 23:30

    И аз ти благодаря :)

  4. […] 2-3 години, за да се престраша :) Покрай представянето на книгата ми есента имах и шанса да се запознаем на живо. Знам, че не […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: