Бързай бавно

… порастване.

Posted in day by day by Мария Василева on 11 октомври 2011

„Как да ти кажа, че уикендът ни отново не се получи? Както и предишния… и този преди него… защото се опитваме да се обсебим, да се догоним и да се изконсумирам… Понеже не искаш да разбереш, че не искам да те консумирам, а да ти се възхищавам, и че не искам да бъда консумиран, а вдъхновяван…“ (от тук )

и тази вечер стоя до късно. продължавам да не намирам смисъл да се връщам рано у дома. скоро си мислех как няма по-голямо наказание от това да не чувстваш принадлежност към дадено място. да нямаш свое си кътче- като онзи кръг на таванската стая от „Малката принцеса“. кръг, в който нищо лошо не може да те стигне. поне докато си в него.

пия кафе в 8 вечерта, слушам една и съща песен, чийто текст не разбирам, но и не ми трябва, чета за неслучване и несбъдване, и си спомням времето, в което не правех компромиси с желанията си. нито се извинявах. нито смалявах любовта си.

чудя се кое е по-добър показател дали си в правилната връзка? (ах, как не я обичам тази дума!)
че ти дава повече или че ти вземаш повече от нея. защото макар еднакви на пръв поглед, това са две съвсем различни истории.

***
имам недовършен проект, незапочната презентация за утре вечер и преполовена книга. но с нищо от тях не ми се занимава. само с думи. думи, за които се загубих преди малко повече от месец. поредното порастване. по трудния начин.

от тогава се насилвам да излизам от зоната си на комфорт. във всичко.

уча се да не задавам въпроси, да не очаквам, да си правя планове, от които , обаче, да не завися.
уча се да слушам. да бъда тиха. да бъда (по-) смела. да намеря момичето от миналата година. което хем не искам да бъда, хем всички така харесваха. момиче-живот, вместо момиче-въздишка.

едно от нещата, които ми се получават и което години наред ме плашеше, както още плаши приятели около мен, бе това да закусвам, обядвам, вечерям сама навън. (да пътувам и пазарувам можех и преди).

не само, че свикнах , но и ми харесва. носи ми все повече спокойствие и комфорт.

(дори не помня откога не съм стъпвала в бързото хранене. вече нямам нужда. да бързам. )

дава ми и възможност да чуя мислите си. така например днес се питах плод на каква липса е желанието ми да споделям парченца от себе си със света? „как да я преборя?“ и „трябва ли?“ дойдоха веднага след първия въпрос.

после прочетох

„И този сайт продължава да ме запознава с нови хора, с нови приятели, да ми помага да се огледам в себе си или някое друго мое аз, да събира мислите ми, да отразява тази част от мен, която нямам против да споделя с останалите и особено с приятелите и себеподобните ми. И отдавна не е само блог…“ (от тук)

и си спомних как думите, вместо да ме разпиляват, ми помагат да се събирам. и ми носят хармония.

и докато това е така, нямам причина да ги боря.

***

аз мога. това си повтарям тези дни. друг път ще ви кажа защо и какво. сега може да ми повярвате. или не.
аз се уча да си вярвам. повече.

7 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Galina said, on 11 октомври 2011 at 22:02

    LOVE IT!

  2. ВеСеЛиНа said, on 11 октомври 2011 at 22:04

    Ти си момиче-вдъхновение! Прекрасна си, наистина!

  3. Янз said, on 11 октомври 2011 at 23:33

    Най-голямото наказание е, мисля, да не принадлежиш на себе си. Когато те обземе онова чувство на нещастие независимо къде си. Защото място за тялото ти винаги има, но когато намразиш части или цялата душа в него.. тогава е по-тежкото. Пък самотата е непостоянна. Всичко е такова – и вечерите сама навън, и състоянието-въздишка, и разпиляването. Нали знаеш – „this shall pass too“.

  4. presly said, on 12 октомври 2011 at 11:53

    „едно от нещата, които ми се получават и което години наред ме плашеше, както още плаши приятели около мен, бе това да закусвам, обядвам, вечерям сама навън.“
    Супер е това!:)
    А иначе, всеки иска да бъде вдъхновяван. Обичта е нещо отвъд вдъхновяването, възхищението и страстта… Пожелавам ти да я намериш!:)

  5. justjulia said, on 12 октомври 2011 at 19:44

    Много по-важно е какво ти взима дадена връзка! И не разбирам, защо искаш да излизаш от зоната си на комфорт, тя си е твоя, ползвай я, а не я игнорирай, така вървиш срещу себе си, а в това няма никакъв смисъл и е адски погрешно

  6. Bridget Jones said, on 13 октомври 2011 at 21:35

    Когато пиеш кафе в 8 вечерта и го предпочиташ пред това да си легнеш до НЕГО, сякаш искаш да нямаше нужда от сън, за да не ти се налага да лягаш до НЕГО… Когато нямаш настроение да довършиш започнатото, а вместо това искаш да си мълчиш и да мислиш за „не помня за какво“… Когато слушаш песен заради музиката и текстът въобще не те интересува, а е важно само мелодията да продължва да разкъсва душата ти и да я прави на парцал и ти искаш още и още… Когато ти харесва да закусваш, обядваш и вечеряш сама без да бързаш, загубена в себе си…
    … е време да останеш сама. Това не е твоят човек. Да скъсяваш нощите си и да удължаваш дните си, за да имаш повече време да се храниш сама… Не…

  7. Blessed said, on 26 юли 2012 at 22:07

    Днес ми липсват точно тези ти писания…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: