Бързай бавно

„Искрица живот“, Ерих Мария Ремарк

Posted in Books by Мария Василева on 7 септември 2011

„… Слушай добре. В романите има една евтина фраза, че духът не можел да бъде сломен. Аз познавам доста хора, които не бяха вече нищо друго освен виещи животни.“

Това е най-различната книга на Ремарк, която съм чела до момента. Най-тежката също, макар, че той леки няма.

Книга за войната, за лагерите, за глада, за мъченията, за унижението, за примирението.

За това как човек може да загуби всичко човешко.

И че винаги се намират и такива хора- които умеят да съхранят достойството си, ума си, вярата.

Въпреки всичко, дори въпреки себе си.

Главният герой тук няма име. Само номер. 509.

Книгата проследява живота преди-и-след надеждата, че скоро кошмара може да свърши.

Преди-и-след момента, в който скелетите (така Ремарк се обръща към хората в лагера) могат да мислят не само за това дали ще имат парченце хляб за вечеря, а и за бъдещето…

Прочетох я доста бавно, всъщност. Наведнъж сякаш щеше да ми бъде твърде много. Още повече, че съм посещавала концентрационен лагер и картините сами оживяваха в съзнанието ми.

И ако трябва да съм съвсем честна….не съм сигурна мога ли и трябва ли да я препоръчам.

П.П. Още от Ремарк: „Живот назаем“, „Трима другари“, „Нощ в Лисабон“, „Черния обелиск“.

„Когато нещо не ни засяга, можем да го провеждаме винаги с най-голяма смелост.“

„това е… съпротива… то е все едно да станеш отново човек, то е начало.“

„Слушай- каза 509.- Слушай добре. В романите има една евтина фраза, че духът не можел да бъде сломен. Аз познавам доста хора, които не бяха вече нищо друго освен виещи животни. Почти всяка съпротива може да бъде сломена. Стига да има достатъчно време и удобен случай.[…] При съпротива има значение какво постигаш с нея, а не как изглежда.“

„Нашето въображение не може да брои. А силата на чувството не зависи от цифрите. То може да брои само до едно. Едно- но то е достатъчно, когато наистина чувстваме.“

„… там, където мозъкът вече не работеше, стомахът продължаваше да командва.“

„Отмъщението влече ново отмъщение след себе си- каква полза тогава?“

„… Да мразя. А друго ще мога ли? Само омраза е малко. За да може да живее, човек има нужда от нещо повече.“

14 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. plamiplam said, on 7 септември 2011 at 19:06

    Напълно съм съгласна с думите ти. Обожавам Ремарк, но тази книга… наистина ми дойде в повече.

    Прекрасна снимка. В духа на Ремарк, поне според моите виждания. Поздрави :)

  2. Събина said, on 7 септември 2011 at 21:15

    това е най-силната му книга според мен.
    от това което съм чела, а то е всичко без „Черният обелиск“ и „Трима дугари“

  3. apieceofme said, on 7 септември 2011 at 21:49

    много е силна, спор няма. ама е и много тежка… много.

  4. Angie said, on 8 септември 2011 at 2:10

    И аз съм чела всичко на Ремарк – любим автор ми е. Съгласна съм, че тази е най-тежката му книга, и аз я прочетох бавно, като я редувах с други, по-позитивни неща. Но си заслужава да се прочете според мен….

  5. stamofff said, on 8 септември 2011 at 15:59

    Жените не могат да четат Ремарк, извън заложените им възприятия е да го разберат.

  6. apieceofme said, on 8 септември 2011 at 16:54

    о, колко грешиш в това си твърдение само…

  7. denitsa said, on 10 септември 2011 at 23:14

    Ха, чела била всичко без „Черния обелиск“ и“ Трима другари“. И какво си чела всъщност миличка от този автор? А смотания комплексар които разделя романите за мъже и жени има нужда от спешно лечение.

  8. apieceofme said, on 11 септември 2011 at 18:51

    @denitsa: Ремарк е необятен и всяка негова книга е уникална сама по себе си. Също много харесвам „Трима другари“, но наистина има и много други книги…

  9. deyana said, on 19 септември 2011 at 18:12

    колко е далече от истината господна ,че жените не могат да четат Ремарк…..моля ви говорете за духа на човека ,не за мъж и жена……..прекрасно го разбирам ако и да съм жена и го обожавам,той просто е УНИКАЛЕН

  10. Маргарита Петкова said, on 25 февруари 2013 at 9:59

    Животът има и друга страна!

  11. Радост said, on 27 юли 2013 at 1:07

    Наскоро прочетох „Живот назаем“, книга, която започнах трудно да чета, но после приключих доста бързо предвид неочакваната за мен и интересна развръзка. Сега чета „Искрица живот“, но наистина трябват да се правят почивки по време на прочита й. Благодаря за отзивите!

  12. Tео said, on 7 юли 2014 at 14:19

    Трима другари и Нощ в Лисабон, това са според мен най-добрите му книги. Трима другари я четох като момче, скоро я препрочетох и си припомних защо Ремарк е велик писател :)

  13. Иво Хесапчиев said, on 22 ноември 2015 at 17:34

    Бих желал да спомена брилятния превод на този роман от Тодор Куюмджиев, когото имах честа да познавам. Този роман е преведен не само с ума на преводачая а и с неговото сърце – 11 години, от 45 до 56 той е бил в съветски ГУЛАГ, при нечовешки условия. Тъй като по разбираеми причини не е можел да разкаже преживяното – направил го е с този роман на Ремарк!

  14. […] цел. През цялото време си мислех за любимия ми Ремарк и онова изречение, което си остана в мен-  „Слушай- […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: