Бързай бавно

„Списъци“, Стефан Иванов

Posted in Books by Мария Василева on 6 септември 2011

„На нас с теб, каквито бяхме
и каквито бих искал да бъдем.”

Не помня как попаднах на блога на Стефан. Помня, че бях като зашеметена.

От различния ритъм на думите и историите, които разказваха, от споменатите безброй имена на книги, писатели, групи, филми… Когато прочетох, че е роден през 86-та, не повярвах. Цялото ми същество се бунтуваше- нима толкова знание може да се събере в едва 22 години? (тогава)

Наскоро си спомних за „Списъци”. Потърсих я на няколко места, без успех. Поръчах я онлайн- дойде за по-малко от 24 часа. Факт, който държа да отбележа.

Първото, което прочетох- посвещението, ме накара да се замисля, че дълбоко в себе си, или дори съвсем ясно и неприкрито, писателите пишат книги преди всичко заради хората, на които ги посвещават. И историите, които само те си знаят. Заради онзи друг човек, който най-добре би разбрал сътвореното. Не защото разбира много от литература, а защото го е живял. Което е повече.

Това, разбира се, може да не е вярно за Стефан. Със сигурност, обаче, е вярно за мен. (Признавам, да.)

Ще си позволя да сложа тук едно от стихотворенията в книгата.

остатъци

да усетиш как
миналото ти се е изплъзнало
когато пред теб седи човек
който населява същото тяло
което си е тръгнало

после

краката се отместват
главата се завърта
мислите продължават

така както

димът отива нагоре
пепелта надолу
без дума да си кажат

сякаш никога
не са били
в горящата цигара

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: