… в бъдеще време.

и ако един ден, след много години, когато времето ще е оставило следите си по лицата им, по кожата, по умората в гласа, по всичко!

ако стоят на нейната или неговата веранда, слънцето залязва, лятото си отива, а вятъра става все по-силен и той и предлага одеяло, докато долива чашата и с вино

ако тогава започне да и разказва за всичките други „тя“ в живота му след нея, или пък само за една,

това, което ще изпита няма да е ревност, а мъничко тъга и мъничко носталгия по нещо, което е било.

а е можело да бъде друго.

можело е да бъде повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s