Бързай бавно

… краища и начала.

Posted in day by day by Мария Василева on 30 август 2011

краищата на любовите и я смаляват.

сърцето и се свива до размерите на точица, която едва-едва тупти
и на която и стига въздуха от процепите на спуснатите щори.

от стаята и трябва само леглото, при това половината.

няма място за нищо излишно, вън или вътре, толкова малка става.

единствено часовете стават дни, а дните- години.

чула, че чудесата са по три дни, тъгува точно толкова.

ни повече, ни по-малко.

мисли за тъгата си като за чудо (любовта и е същата)

което пречиства сърцето, тялото, душата и.

щом минат дните, краищата я съживяват.

става по-силна, по-търпелива, по-добра, по-себе си.

а от тъгата няма следа.

(тръгва си с вдигането на щорите и отварянето на прозореца.)

и това е така само, защото я е възпитала добре. да е тежка и да е голяма, но пък да минава бързо.

защото както Зорбас казва- “половинчатите работи- половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини…“ не са хубаво нещо. (половинчатите тъги също, добавя.)

„Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой!“ – това вече е друго.

и е за хора със смели сърца.

като нейното.

което, след тъгата, става и по-голямо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: