„Иначе казано“ на Иванка Могилска

„Едно време хората
живеели не на стада, а на ята…“

майка ми все повтаря, че всичко при мен се случвало със закъснение.

и въпреки, че в повечето случаи не е права, или пък е, не знам, с думите е така. с поезията особено.

така наскоро си подарих вечер с подредени думи, които да говорят повече на сърцето,
по-малко на разума.

и втора седмица не мога да спра да препрочитам „Иначе казано“ на Иванка Могилска. ама съвсем наистина. препоръчвам с цялото си АЗ.

иска ми се цялата да я цитирам тук, но ще си позволя само едно стихотворение и два линка: тук и тук. повече в „Иначе казано.“

СЛЕДСБОГУВАНЕ

Не ми каза какво да правя
с всичко, което идва после:
предметите, улиците, хората…
Не ми каза как ще се отнасят
с мен.
Не ми каза как да се отнасям
с тях.
Не ми каза да ги притежавам ли
или да ги пускам,
да ги чупя или да ги поправям,
да ги слушам или да говоря,
да ги помня или да забравям,
да ги гоня или да ги чакам.
Не ми каза там ли ще си,
въпреки всичките.

П.П. и като стана дума за поезия, ето една хубава статия за готини хора.

4 мнения за “„Иначе казано“ на Иванка Могилска

  1. да, да :)) аз затова сложих този към поезията :) а Комитата веднага намеси и по-сериозните неща, които също са хубави :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s