… лято като всяко друго.

изпращам лято 2011 с бяло вино, последни вечери навън и мечти за топла и щастлива есен.

питам се какво беше и сама бързо отговарям, че бе

лято на дълги вечери, нови приятели, книги с истории, ягодово дайкири, силен летен дъжд.

лято на загубена и върната любов- тази към морето. на изправяне срещу нови страхове и стари истини.

лято на преповтаряне на уроци, които сякаш нямат научаване.

(ах, колко по-лесен би бил животът ми само ако си спазвах обещанията към себе си!)

лято на пълни уикенди. понякога по-весели, друг път по-малко.

на усмихнати писма, подаръци без повод, гости.

лято на мечти и на мъничко тъга-

че в края му все пак бе лято като всяко друго.

П.П. Оказва се, че в началото на блога, съм изпращала лятото далеч по-късно. С годините, обаче, последните дни на август са и последните за лятото. Моето лято- лято 2010 , лято 2009, лято 2008, лято 2007, лято 2006.

6 thoughts on “… лято като всяко друго.

  1. с „първото“ си спомних онзи така любим въпрос- ”Дали морето пази мечтите ни?”

    и пренаписването му- а лятото?! то пази ли ги? изпълнява ли ги?

    пет години по-късно, отговорът си стои все така… отворен.

  2. От една страна – реалността.
    От друга страна – нежеланието да я признаеш.

    Може би трябва да минат още няколко лета…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s