„… срещи, раздели и други истории, които не можем да пренапишем.“

в един и същи ден си купих новия брой на AMICA и „Сто години самота“ на Маркес.

броят взех още рано сутринта, съвсем планувано- за първото кафе.
книгата купих малко преди 11 вечерта, съвсем непланувано- от носталгия по нещо, което е било.

броят и този път е страхотен. и смел.

не е лесно да разказваш за краища на някога-обещаващи-да-бъдат-големи любови насред лято…

(поправка. те пак са и ще си останат големи. един край не смалява една любов. само снема обещанието за вечност.)

смело е, защото нали именно лятото е за срещи и раздели? за кратки любови? без драми…

мисля, че последният брой на AMICA, който ми хареса толкова много, бе миналагодишния юнски-
за Щастието. на страницата ми във фейсбук още стои

„Щастието е да пия сутрешното си кафе на лодка на път към офиса, да гледам морето и ниското слънце и да си мисля, че още не знам с кого ще остарея, но знам как.“

от този запомням, че за да се случва една връзка „трябва да отделяме време да измисляме живота си заедно, да не се предаваме пред бита, да се предизвикваме ежедневно.“

също и, че една връзка приключва, когато „всеки стане напълно безразличен към нуждите на другия“ и че общи хобита не означава деца, когато двама души търсят причина да останат заедно.

хареса ми и този цитат- „Отдавна съм разбрала, че независимо на колко си, можеш да изглеждаш ужасно привлекателен в очите на някой друг.“ така е. това и аз го знам. независимо, че съм (почти) на 25 само.

П.П. пак по пътя към офиса открих и новата Чайна в Бургас. нова и може би единствена. дори се оказа, че е отворена отпреди 2 седмици, а аз някак все съм я пропускала… питах се дали има и други неща/места/хора?, които пропускам без да искам?

иначе е едно ново , уютно местенце. с вкус на ванилия и карамел и дъх на канела, който се уча да обичам. тоста с домати и моцарела бе страхотен избор за обяд.

имат си и страничка във facebook. препоръчам.

8 thoughts on “„… срещи, раздели и други истории, които не можем да пренапишем.“

  1. Това, което ме кефи в този блог е, че яденето е неотменима част от важните неща в живота ;-)

  2. @комитата: винаги! :)) аз ставам ужасна, като съм гладна :D не мога да чета/пиша/работя… нищо :)))

    @stamoff: защото този точно беше с нещо мазно :D иначе и аз не обичам :)

    хах, не съм очаквала да имам два коментара и двата по снимката, не по текста :)

  3. Току-що открих, че всъщност съм много щастлива! :)
    Благодаря ти!

  4. haresva mi tova tche edna vrazka priklutchva kogato vseki stane bezrazlitchen kam nujdite na drugiua i hobi ne znatchi desa.no kakvo da pravi edna jena kogato e na 52 i ima 4 golemi desa.moje li da zapotchne otnatchalo.

    blagodarua

  5. по-трудно отколкото един мъж на 52, но силно се надявам, че да, може…

    трябва да може…

  6. Чайната я посетих само в София (страхотно място, особено за ценители на чай и тихи моменти :)
    Иначе бих ти препоръчала едно много уютно местенце в Бургас http://www.facebook.com/pages/Caf%C3%A9-Fenix/198772890142794
    Даже можеш да си вземеш една от всичките книги, които ще ти предложат. Ей така, да си четеш вкъщи, без дори да има срок да я връщаш или нещо такова. Отгоре на всичкото и кафето им е супер добро. Ходих само веднъж (за толкова имах време), но пък беше готино.

    А, и относно това – „…когато двама души търсят причина да останат заедно.“ ….
    звучи затормозяващо само като го чета. Когато се стигне до търсене на причини да обичаш… ами вече любов май няма.

  7. о, страхотно местенце изглежда :)) не знам как не съм го видяла по-рано. съвсем скоро ще го пробвам :)) благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s