Бързай бавно

„С@мота в мрежата“, Януш Леон Вишневски

Posted in Books by Мария Василева on 24 юли 2011

„От всички вечни неща любовта трае най-кратко…”

18 юли, неделя, 01:19ч. Теоретично вече е понеделник. Това сигурно ще бъде най-дългото ревю на книга, което някога съм писала. Ако ревю тук е правилната дума, а не мисля. Четете само ако обичате истории повече около книгите, отколкото за самите тях.

Оставих я едва на 34-та страница. Да се чете с премрежен поглед е, ако не нещо друго, то трудно. Затова пък сълзите послушно си стояха на място. Вече си ги пазя.

Книгата ме намери сама.

Едно момиче, което тогава още не познавах лично, сподели статус, който много ми хареса. Цитат, но без да опомене откъде.

„Животът, според Джим, се състоеше само от онези дни, които бяха изпълнени с вълнения. Другите не се брояха и за него бяха като загубено в чакалнята на зъболекар време, където нямаше никакви вестници, дори онзиденшни.“

Писах и, че много ми е харесал. Също така попитах откъде е. А тя отговори с едно дълго писмо, което започваше така…

„ах! имам чувството, че те повиках с този цитат. :))

цитатът е от „самота в мрежата“ на януш вишневски. невероятна книга. остава ми още малко, докато я допрочета. и знаеш ли, още по-невероятното е, че докато я четях тези дни си мислех за теб. ужасно много се влюбих в книгата. в историята. и в стила на писане. и ако щеш вярвай, но си бях решила да ти пиша имейл във връзка с книгата. дори ми мина през главата да ти поискам адреса и да ти я подаря, защото е различно от просто препоръчана книга, която сама да си купиш. предусещам, че и ти ще се влюбиш в нея.”

Имах път към София и си я получих на живо, в петък. Красиво опакована и със страхотно послание.

„Тази книга те повика, Мария!
С нея ти пожелавам животът ти да бъде още по-вълнуващ и невероятен, дори от този роман, защото както знаем, всичко останало са подробности.

Нека той и тя бъдат вечно „те”.
„Те” въпреки…

Нека се търсят и преоткриват. Нека се намират. Всеки ден. Напук.

Нека той и тя се обичат, както само Той може да обича нея, както само Тя може да обича него.

Нека Тя бъдеш Ти, а Той- сърцето знае най-добре…”

Обърнах внимание само на автора- поляк, ако съдех по името. Досега не бях чела нищо от полски автор. Не погледнах задната корица.
До тази вечер. Прочетох за автора. Започнах да чета. Неусетно стигнах до нейното писмо… На Дженифър. И неговите зелени очи. И тяхната история от 88 дни. История за хора, които за часове ти дават повече, отколкото други за години. История за разминавания, също. Но разминавания по желание, не насила. Без, разбира се, тогава да го осъзнават.

….

Попитаха ме дали чета за забавление или в търсене на отговори… Сякаш винаги е второто. Дори, когато сама не си давам сметка.

22 юли, петък. Книгата е преполовена. Едно нещо продължава да ме мъчи- съществуват ли наистина мъже, които така добре да познават психиката на жените- да знаят какво искат да чуят, как и къде да бъдат докосвани?

24 юли, неделя. 22:17. Плача. Така я започнах, така я завършвам. Не помня кога за последно съм плакала така на книга. Дори не мога да формулирам защо плача… Сещам се само за коментара на един приятел- „трябва да си казваме, когато нещо ни се отнема. помага.” Въпреки, че „трябва“ не е хубава дума.

Мисля си, че искам да се науча как. Само с прощаване, само с отминаване, само с каквото било, било…. сякаш не става. Сякаш борбата ми срещу „отмъщенията” е безмислена. Сякаш трябва да се науча да затварям врати с трясък. Да си тръгвам и да не се връщам.

Това си мисля. Сякаш…

Дали?

***

„По-лош е страхът от нещо, което не можеш да наречеш.”

„Самотен може да бъдеш само тогава, когато имаш време за това. Той нямаше време.”

„За да плачеш, трябва да си спокоен. Само тогава плачът ти носи радост.”

„Може би не е най-важното да искаш да си легнеш с някого, а на следващата сутрин да станете заедно и да си направите чай?”

„Нито един мъж не е имал толкова малко време и не ми е дал толкова много.”

„Той никога не търсеше ерогенните зони на моето тяло. Приемаше, че жената е ерогенно място като цяло, а от тази цялост най-ерогенен е мозъкът.”

„Даваше ми всичко, без да иска нищо в замяна. Съвсем нищо. Никакви клетви, никакви обещания, че „само той и никой друг”. Просто нищо. Това беше единственият му ужасен недостатък. Няма за една жена по-голямо терзание от мъж толкова добър, толкова верен, толкова обичащ, толкова неповторим, който не очаква от нея никакви обещания. Той просто съществува и и дава сигурност, че ще съществува вечно. Страх те е само, че тази вечност- без стандартните обещания- ще е кратка.”

„Обичах го и не можех да му пожелая нищо лошо, и още повече страдах. […] Защото всъщност не мога да отмъщавам.”

„Знаеш ли с какво право L. J. е предположил, че няма да съм щастлива в тази страна? […] Защо не ме попита от какво точно се нуждая в живота? […] Защото аз всъщност най-много искам някого да обичам.”

„Когато Наталия си отиде, не можа да се примири с факта, че на следващия ден животът бе продължил по старому. Като, че ли нищо не се бе случило.”

„Ако можеше с една дума да го характеризира чрез неговата интернет страница, би използвала думата „чувствителност”. Втората веднага след „чувствителност” беше „тъга”. Тъга и копнеж.”

„Отдавна беше убеден, че за него не копнееше никой и то от много години. Такъв беше неговият избор. Няма нищо по-несправедливо от несподеления копнеж. Това е дори по-лошо от несподелената любов.”

„… записът на болката в една зона на паметта не можеше да бъде залечен от записите на щастие в другите.”

„Знаеш ли, че аз винаги копнеех за теб по мъничко, дори когато си бил близо до мен. Копнеех малко за всеки случай. За да копнея по-малко после, когато си отидеш.“

„Има моменти, когато болката е толкова силна, че не можеш да си поемеш дъх. Това е един хитър механизъм. Май многократко проверен от природата. Задушаваш се и започваш инстинктивно да мислиш за спасението си и за момент забравяш за болката.”

„Знаеш ли, че книгите могат да бъдат като бинт или като гипс?”

„Любовта може да съществува несподелена. Приятелството- никога.”

„С думи също може да се докосва. Дори по-нежно, отколкото с длани.”

„Най-важните жени в живота ми винаги са знаели моето минало.”

„Най-секси в него беше несъмнено умът му. Винаги най-много я интересуваха мъжките умове.”

„… мозъкът работи добре, когато душата е спокойна.”

„В онези времена мъжете и жените все още се влюбваха един в друг.”

„Никога досега не беше чела подобно нещо. И вероятно никога вече нямаше да прочете. Разговор с жената, която си беше отишла. Беше го изоставила. Помолила за прошка. Той и беше простил, но не бе забравил. Затова и бе писал мейли. Всеки ден. Като че ли я има. Без думи на обида. Без дума на упрек. […] Писма до жената, която не ги чете. Пълни с нежност и загриженост….”

Да, да, да. Препоръчвам. Но, моля ви, не на плажа.

15 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. stamofff said, on 26 юли 2011 at 9:41

    Тва верно ли мъж го е писал ? Сигурно ше е гей щот нормален мъж такава боза не мой сътвори дори да е гледал Титаник на 6 мастики след загуба на националния отбор. Като цяло ми харесва, отличен пример за съвременна офча литература – умело съчетание на модерни думички като „мейл“ „интернет страница“ и „ерогенна зона“. Веднага влиза в топ 3 на списание „Овчи блян“ :)

  2. apieceofme said, on 26 юли 2011 at 10:48

    не съм съгласна, че от това един мъж да разбира една жена следва , че е гей.

    напротив. най-силните мъже, които познавам, във всеки смисъл на думата, никога не са се притеснявали да бъдат мили и нежни, да показват разбиране.

    и книгата е всичко друго, но не и боза.

    макар, че това е въпрос на вкус, разбира се.

  3. stamofff said, on 26 юли 2011 at 11:48

    Аз не съм казал, че книгата е боза щото не съм я чел, имах предвид гореизброените цитати. И ако един мъж разбира една жена не означава, че е гей, но ако пише такива работи си е 100 %. Мой да си представиш Хан Крум да пише таквиз глупости или пък Кубрат Пулев ? И са си боза щото на пръв поглед хващат окото на разнежените имащи нужда от мъжка ласка дами (защото считам, че една сексуално добре задоволена жена никога не би си губила времето да чете подобни лигавщини), но като се вгледа човек вижда, че са лишени от особено съдържание и смисъл. И за да не бъда голословен ще подкрепя твърдението си със малки примери:

    1. „Може би не е най-важното да искаш да си легнеш с някого, а на следващата сутрин да станете заедно и да си направите чай?” – Това означава ли, че би си легнала с някой, с който не искаш, само защото ще пиете чай на сутринта ? И ако няма да пиете чай на сутринта, би ли те спряло да си легнеш с някой с който искаш ? И въобще жените много обичат да използват безобразни евфемизми за думата „Чукане“

    2. „Обичах го и не можех да му пожелая нищо лошо, и още повече страдах. “ – Нямам думи ! Звучи като: „Обичах го, но не можех да му изкарам окото с вилица, и още повече страдах“, значи героинята определено страда от психическо разтройство, типичен пример за раздвоение на личността, в който злата същност седи затворена в решетките на любовта на добрата същност, и е въпрос на време да намери начин да избяга и да отиде на остров Юйтоя за да избие детски лагер, с цел да изрази истинската си същност.

    3. „Ако можеше с една дума да го характеризира чрез неговата интернет страница, би използвала думата „чувствителност”. Втората веднага след „чувствителност” беше „тъга”. Тъга и копнеж.” – Явно лирическият субект притежава интернет сайт за онлайн некролози и погребални услуги 24 часа в денонощието с линк към дейтинг сайт за запознанства на вдовици и стари моми.

    4. „Той никога не търсеше ерогенните зони на моето тяло. Приемаше, че жената е ерогенно място като цяло, а от тази цялост най-ерогенен е мозъкът.” – Горката жена, явно сексуалният и партньор е неталантлив писател романтик страдащ от еректилна дисфункция, която компенсира с четене на глас на Паоло Коельо в леглото. И въобще тоя цитат си звучи като изваден от следната житейска ситуация:

    Съдията:

    – Госпожо кажете защо искате да се разведете със съпруга си ?

    Госпожата:

    – Ами как да ви кажа Г-н съдия, той никога не търсеше ерогенните зони на моето тяло. Приемаше, че жената е ерогенно място като цяло, а от тази цялост най-ерогенен е мозъкът.

  4. apieceofme said, on 26 юли 2011 at 12:16

    запазвам правото си да не отговоря на коментара, защото не ми се влиза в безмислена дискусия, в която НЯМА правилен и грешен отговор, защото ВСИЧКО е въпрос на нагласа и възприятие.

    едни хора харесват един тип литература, други- не. факт, от който НЕ може да се правят подобни заключения.

    единствено добавям, че Хан Крум или пък Кубрат Пулев не са ми идеали за мъже.

    и че лично аз наистина се влюбвам в умовете на мъжете. и бих искала да е обратното също.

    в това виждам повече смисъл. за себе си.

  5. stamofff said, on 26 юли 2011 at 13:20

    Еми то и аз искам да спре глобалното затопляне и Палестина и Израел да се помирят, ама има някой неща на тоя свят дето са си направо невъзможни. И ако един мъж тръгне да търси женски ум в който да се влюби то най-вероятно ще си остане стар ерген. Пък и има нещо друго, че умовете на грозните жени ще си останат неопознати от мъжкото съсловие. Щото нали ти е ясно, че една жена трябва да има хубави физически характеристики – задни части, гръдна обиколка и прочие за да предизвика интерес у един мъж, а пък ума се опознава в последствие. И тези неща важат в пъти по-силно за жените, при вас в листа с критерий за подходящия мъж, ума му седи някъде в дъното на таблицата. :)

  6. apieceofme said, on 26 юли 2011 at 14:08

    явно познаваме различни (типове) мъже и жени.

  7. Живко said, on 26 юли 2011 at 16:42

    Историята е яка. ;-)

  8. apieceofme said, on 26 юли 2011 at 16:49

    @Живко: за теб трябва да е в графата „задължително четиво“ :) сигурна съм, че ще ти хареса. особено краят, на който аз си изплаках очите :D и началото и то ще ти хареса :)

  9. Margarita said, on 27 юли 2011 at 14:50

    Тази книга намери и мен.Една от любимите ми.Вече 2 години стои на нощното ми шкафче,сърце не ми дава да я сложа при другите прочетени.Ето и няколко мои силни,подчертани моменти!

    ……..Нито един мъж не е имал толкова малко време и не ми е дал толкова много……….

    ……..Още съм малко влюбена в остатъците на една безсмислена любов и сега ми е толкова тъжно,че искам да го споделя с някого…..

    ……..Кафето придобиваше отново чудесен вкус……..

    ……..Разговаряха на всички теми-ежедневно за всичко неежедневно…………

    ……..Но записът на болката в една зона на паметта не можеше да бъде заличен от записите на щастие в другите…

    ……..Откакто разбра,че обичам зеления цвят,всичко стана в зелено…..

    ……..Дори се различавахме красиво….

    …….Не мога да се справя с този проблем.тебе винаги те е имало.Откакто те обичам,винаги те е имало.И преди това също.Защото всъщност преди тебе,го нямаше това „преди”…

  10. apieceofme said, on 27 юли 2011 at 15:41

    Това- „Още съм малко влюбена в остатъците на една безсмислена любов и сега ми е толкова тъжно, че искам да го споделя с някого…“ и на мен много ми хареса :)

  11. Ваня said, on 29 юли 2011 at 16:51

    Книгата тъжна ли е?

  12. apieceofme said, on 29 юли 2011 at 17:22

    аз поне плаках час след края… :S

  13. Gloria Stoyanova said, on 10 август 2011 at 10:09

    Книгата е уникална, не спирам да я препрочитам и да откривам части от себе си… Почти всяка страница е подчертана. Много плаках и аз… Препоръчвам с две ръце!

  14. Василева said, on 25 април 2012 at 22:56

    Книгата е наистина различно поднесена. Има преголяма доза нежност и умилителна мисъл за другия. Впечатлява с устойчивостта на дългогодишната любов макар да започва безмилостно със споделянето, че „от всички вечни неща любовта трае най-кратко“.
    Имам въпрос относно завършека и искам да го отправя към автора. Някой знае ли адрес, на който мога да му пиша?

  15. petrova777 said, on 27 август 2012 at 13:59

    Невероятна книга – различна, романтична,истинска, реалистична , душевна, замисляща и отговаряща……ГОРЕЩО РЕПОРЪЧВАМ!!! И при мен Книгата ме намери..НЯМА СЛУЧАЙНИ НЕЩА!!!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: