Бързай бавно

… забрава.

Posted in Poetry by Мария Василева on 22 юли 2011

ти сега си някъде далече
и може би с някое друго момиче
което е живяло повече от мен,
с пъстри очи и с по-смело сърце.

може би говорите за времето,
дъжда насред лято
или пък за работа.

а може би само я прегръщаш силно
и и шепнеш колко много я харесваш
как не искаш да си тръгва
колко е прекрасна…

може би дълго я целуваш със затворени очи,
а тя целува теб и се усмихва.

ти сега си някъде далече.
а аз съм все тук и те мисля.
да, знам, че няма смисъл
(каквото беше, беше)
но не се сърди-
още ми е рано за забрава.

такава съм- тъжа дълго
дори по кратките си обичи.

но ти недей се спира-
целувай я и я обичай!

имаш нужда от любов, знам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: