Охридското езеро

Охрид бе като въздишка.

Не по принцип, обаче, а в този момент и това лято. За мен. Знаех го още преди да съм го видяла.

Всяко място, което посещаваме се бори за обективна оценка с емоциите ни, докато обикаляме от една точка до друга, сред непознати хора, непознати улици, непознато небе.

Бургас-София- Скопие- Охрид. И обратно.

Градът успях да видя едва на четвъртия ден от престоя си. Красив е. Усещането да вървиш по улиците му е като да си си у дома. Не го казвам, за да влизам в спорове кое е наше, кое не. Просто Охрид със затворени очи може да е Пловдив, примерно. Църквите са много и са прекрасни, крепостите са на високо, разходката с лодка изглежда все така не-безопасна, но е страхотно преживяване и си струва. Вечерта хапнахме риба и пихме бяло вино в ресторант „Св. София“, който препоръчвам.

Без езерото, обаче, Охрид би бил твърде обикновен…

Скопие, за разлика от Охрид, ме накара да се гордея със София. Мръсни улици, с много дупки, порутени къщи, неподдържани тревни площи… Абе, ужас. Не бих се върнала. (Аз и в Охрид не искам да се връщам.)

Пътуването ми беше едновременно бягство и почивка.

Почивката не се случи.

Бягството бе приятно.

Върнах се по-спокойна, по-себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s