Бързай бавно

„Родени 1971“

Posted in Books by Мария Василева on 18 юли 2011

Прочетох за нея миналия вторник и бях сигурна, че ще ми хареса още преди да съм довършила статията.

Винаги съм обичала да чета за успели готини хора. Успехът не ме плаши. Напротив. Зарежда ме.

71 страхотни хора. 18 прекрасни въпроса. И много, много вдъхновение.

Хора, които с посрещането на пълнолетието си, се срещат и с една нова България– с море от възможности, свобода, избори и… океан от предизвикателства. Време, за което колкото и да четем и слушаме, никога няма да успеем истински да докоснем.

Много от дадените дефиниции за успех си приличаха- труд, постоянство, ясни цели, мъничко късмет.

Хареса ми определението на Жюстин Томс- „…успех е изпълнената с динамика, нови предизвикателства и удовлетворение седмица, последвана от уикенд със семейството и приятелите, спокойствието на времето с любимите хора и възможността да сме заедно.“

Също и това на Ива Петкова- „Когато се видиш със стари приятели, които не си виждал от години, и те попитат с какво се занимаваш, докато им обясняваш, на лицето ти да грее усмивка.“ Мен ме усмихна и Борис Мисирков с „да можеш да си позволиш да мързелуваш, без да те е срам.“ :)

За преди и след 1989 Ива Петкова споделя: „Преди 1998г. бяхме бедни, но невинни, романтични и изобретателни, а сега сме уморени, отегчени и цинични, но това може да е от възрастта, не от политическата промяна.“

От отговорите на въпроса „най-важното, което сте научили, е…“, фаворити са ми Десислава Бошнакова- „Да бъда търпелива. Умението да се правят компромиси.“, Йордан Йотов- „Удоволствията и лишенията вървят ръка за ръка.“, Димитър Вацов и „…че оплакването е досадно за всички“.

„На завистта реагирате с…“ е въпрос, на който повечето хора са отговорили с безразличие. Димитър Коцев-Шошо тук е споделил, обаче, „с разбиране, защото тя не идва от добър живот.“ Съгласявам се.

„Недостатъчната ни вяра в способностите ни.“ посочва Николай Недев за нещото, което най-много го дразни.

Направи ми впечатление и колко от всички тези хора посочиха за свое „спасително място“ домът и семейството. Подчертах си отговора на Десислава Шпатова- „там, където усещам, че освобождавам съзнанието си, за да се чуя, да чуя хората, които обичам. Там, където се осовобождавам от представите си за това, което очаквам.“ Прегръдката на любимия човек също бе предпочитан отговор.

На „младите хора в България са…“ Ина Дамянова посочва „Красиви, различни и оперирани от чувство за романтика.“ Уви, сякаш е така.

Посланията към същите тези млади хора също бяха прекрасни, но ми харесаха думите на Дейвид Славчев- че „младите хора нямат нужда от послание, а по-скоро от доверие.“

След тях дойде и въпроса „ако днес сте на 18 години….“ Любимите отговори тук са на Елена Найденова- „щях да се влюбя възможно най-глупаво“ и на Росица Вичева- „ще съм по-смела да разширявам мечтите си и по-малко разпиляна, за да ги следвам.“ Камен Донев пък съветва „Да не си губят времето. Да не си губят времето. Да не си губят времето.“

Спирам дотук и с факта, че я прочетох на плажа. Ако плажно четиво е всичко, което се чете бързо и ти носи удоволствие, то да-„Родени 1971“ е подходяща за отпуската ви. Ако сериозно-и-смислено четиво е всичко, към което желаеш да се връщаш и да препрочиташ, то „Родени 1971“ е подходяща за библиотеката ви.

Искрено препоръчвам и се надявам да има продължение.

На България отдавна и липсват проекти, в които на фокус са успелите хора.

А именно положителните примери около нас носят промяната със себе си. Промяна към по-добро.

П.П. „Родени 1971“ поръчах от едни двама мечтатели, които споделят любовта към книгите- Алекс и Христо. Тези две смели момчета развиват едно много уютно местенце- Книга за теб, където смятам все по-често да наминавам.

Не, защото ги познавам от преди или защото си получих книгата на по ягодово дайкири, страхотна гледка и компания. А защото са готини! Препоръчвам ;-)

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Dessislava Boshnakova said, on 19 юли 2011 at 9:52

    Мария, заради този пост си струваха усилията да се съберат толкова много различни истории на едно място. Наистина целта ни беше да покажем усмихнати, сигурни в себе си и удовлетоврени хора в България. И аз като теб съм убедена, че успехът не е причина за завист, а повод да работиш по-усилено да постигнеш своя успех. Благодаря ти!

  2. stefan.rusev said, on 19 юли 2011 at 11:35

    Книгата е много хубава и аз съм я чел. Един ден просто се мотаех в една книжарница и просто ми попадна в ръцете. Интересно, е че всички от книгата са много известни в Българияи и и бях много изненадан, че са един набор. И най-важното известни са с промяна и новаторство.

    Камен Донев го е казал: „Да не си губят времето. Да не си губят времето. Да не си губят времето.“

  3. tutankhamon661 said, on 20 юли 2011 at 5:13

    Ето нещо по повод какви бяхме преди 1989г

    Посвещава се на всички, които са били деца през 60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век

  4. komitata said, on 22 юли 2011 at 10:25

    Книжката е супер. Аз мислех че е част от някаква инициатива и чаках да прочета и за ’69 ;-)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: