Бързай бавно

„Майстора и Маргарита“, Михаил Булгаков

Posted in Books by Мария Василева on 21 май 2011

„Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен!“

първият опит да я прочета бе в гимназията. стигнах до половината и я оставих.
вторият е от 25. XII. 2009. (винаги отбелязвам кога започвам и кога завършвам дадена книга.)

да, определено руската класика сякаш не е за мен. действието ми се развива твърде бавно , с твърде много (излишни) подробности от пейзажа.

честно казано, наистина останах разочарована. след толкова хвалене и след толкова хора, които я поставят в графа „любима книга“, очаквах повече.

„престъпление и наказание“ стои наполовина от зимата на 2007. да видим дали него също ще се насиля да прочета. може би с „Ана Каренина“ и „Евгений Онегин“ опитите ми да заобичам руската класика ще приключат.

отново- не казвам, че е лоша, казвам, че не е за мен.

изкуството винаги е субективно, знаем.

п.п. по темата за доброто и злото- една лекция, която днес ми припомниха и която преди години ме беше научила, че живота не е черно-бял и не трябва да се гледа на него като такъв. беше ми въздействала като примерът на един професор- „всички се мислите за (много) добри. всички си мислите, че знаете къде е границата между добро и зло. че може да вземате правилните решения. какво, обаче, ако ви заключат в една стая с други хора. и само един от вас има малка бутилка минерална вода.друго за ядене или пиене няма. знаете ли как с преминаването на часовете, усещанията ви за добро и лошо, за справедливо и не-справедливо, се променят…?“

***

„-Щом няма Бог, пита се кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?
– Човекът сам си го ръководи. […]
– Извинете, но за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време.“

„Тя имаше слабост към всички хора, умеещи нещо в съвършенство.“

„…сред човешките пороци за един от най-големите смята страха.“

„…който обича трябва да споделя участта на онзи, когото обича.“

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. plami said, on 22 май 2011 at 21:18

    Признавам си – въпреки че някои моменти много ми харесаха, като цяло не се превърна в най-любимата ми история. Определено обаче „Ана Каренина“ е моята книга. Рядко толкова силно съм изживявала роман. Дано да ти хареса.

  2. ивайло said, on 24 май 2011 at 22:42

    и аз много харесвам ана каренина

  3. Деян said, on 24 ноември 2011 at 10:19

    Всичко е въпрос на настроение, душевно състояние и какво ли още не… Не напоследно място възрастта…
    Навремето (преди 89-та) имах проблеми с даскалите по литература, защото заявявах открито, че предмета им не е за мен – виж елктротехниката например беше нещо друго…
    След известно време изчетах доста от досадната ми като тийнеджър литература с огромно удовлствие… за съжаление нещата не са се променили много сега – гледам сина ми учи същите произведения, представени по същия начин 20 години по-късно. Вярно, че и времето е друго, но хората правят същите неща както и преди 2000 години, но с други джаджи…

    Да се върна на Майстора и Маргарита – това за мен е една от най-великите книги въобще!!!
    Четах я за първи път 90-та и поне 2 пъти съм я препрочитал.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: