Бързай бавно

… practice what you preach.

Posted in day by day by Мария Василева on 16 май 2011

истина е, че често разбираме колко важен е даден човек за нас само в присъствието на друг.

тъжната истина е, че често ни трябва предизвикателство, чувство на загуба, понякога на болка, за да осъзнаем това, което винаги сме знаели. или ако не сме, то сега му е дошло времето.

затова пък после важността спира да бъде под въпрос. и остава време и място за (тиха) любов.

без въпроси.

***

ако трябва да избирам между това дали аз или човека до мен постъпва правилно (доколкото имаме право да слагаме етикети като правилно или не-правилно), по-важно ми е аз да го правя.

така или иначе може да изискваме само от себе си. както можем и да контролираме единствено себе си- собствените си мисли, желания, действия….

като дори тук понякога се проваляме, ако си позволим да бъдем честни пред себе си.

(защото понякога най-трудно е да спазваш собствените си съвети към другите. а те, съветите, те се превръщат от думи в истини едва, когато са част от теб. не понякога, а по принцип.)

хубавото е, че вместо напрежение, това осъзнаване ми носи спокойствие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: