Бързай бавно

… ’cause even if we want, we can’t have more. no one can.

Posted in day by day by Мария Василева on 22 април 2011

* музика тук. *

докато имаме какво да си кажем, а тишината не тежи
докато всяка дума е утеха, а всеки поглед- дом
докато предпочитаме ръцете си една в друга, вместо по джобовете…

дотогава докато има смисъл, радост, любов, не повече, не по-малко, нека повървим заедно.

колкото, толкова. щастието не се брои в часове и дни, а в мигове.

П.П. борба е, не отмъщение. борба срещу себе си. писането ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: