… не знам защо.

усещам топлия ти поглед
преплетен в едно със страха.

да ме пуснеш.

да те заобичам.

да ме заобичаш.

да бъде любов.

и да свърши.

(някога, някак.)

чета в очите ти истории
които не могат да свършват
защото не ги оставяш да започнат
и си спомням, че и мен някога ме беше страх.

после порастнах.

разбрах, че никога нищо не остава
че борбата с вятъра не струва
че утре не е сигурно
че всичко се променя.

и че времето наистина лекува.
(стига да имаш време)

гледам те.
и си представям
как разговаряме за всичко и за нищо
как заспивам на гърдите ти
как те целувам…

а ти си предствяш само
как ме губиш
без някога да съм била
истински
твоя.

не защото не исках.
не защото ти не искаше.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s