Бързай бавно

… мое / твое / ничие.

Posted in day by day by Мария Василева on 1 април 2011

с възрастта човек малко по малко губи усещането си за уникалност.

или придобива ново- за еднаквост.

въпрос на гледна точка.

питам се само дали знанието, че много от „моите“ си неща ( качества, истории, детство, мечти, раздели, страхове, надежди…), са всъщност и на много други хора, ги прави по-малко мои…?

ако да, прави ли ги и по-истински?

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Tse said, on 1 април 2011 at 20:23

    Бях леко притеснен, че в петък вечерта съм решил да навлизам в квантовата физика, но виждайки, че си се отдала на философски размишления се чувствам по-малко обезпокоен от това, което правя… вместо да пия някъде =]

  2. Бежко said, on 3 април 2011 at 0:33

    Напоследък кефиш все повече :)

    Ето нещо за размисъл:

    A man goes to sleep in the town
    where he has always lived,
    and he dreams he’s living in another town.

    In the dream, he doesn’t remember
    the town he’s sleeping in his bed in.
    He believes the reality of the dream town.

    The world is that kind of sleep.

    Rumi

  3. apieceofme said, on 3 април 2011 at 6:51

    Хубаво е :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: