Бързай бавно

… едното само никога не стига.

Posted in music, Poetry by Мария Василева on 26 март 2011

*из архивите*

от днес ще се преструвам.
на обичана-и-влюбена.
(едното само никога не стига.)
ще разказвам
за преплетени в едно ръце
за дъха ти във врата ми
за всяка мила дума
и за всяко твое „как си?“.
ще си представям
как ти липсвам
как заспиваме един към друг
а целувките ни парят
от топлината в сърцата ни.
ще си мечтая как се чуваме
без повод или със
(ти ще пиеш чай с мляко
а аз кафе с много захар.)
ще си разказваме деня
а утрешния ще мечтаем.

от днес ще се преструвам.
на обичана-и-влюбена.
току-виж се сбъднало.

***
(а и имам нужда от почивка.
да бъда истинска и тъжна.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: