Бързай бавно

… когато 1+1 винаги е повече от две.

Posted in day by day by Мария Василева on 18 март 2011

истината е, че никога не ме е било страх да не остана сама.

вярвам, че любовта може да бъде и тиха,
че фойерверките често вредят повече, отколкото помагат,
че тя, любовта, наистина е въпрос повече на способност, отколкото на обект.

не ме е било страх и от разминаване с някого от графата „soulmates“. (наричам ги приятели.)

страх ме е единствено от това, че има хора, които ти помагат да се самоосъществиш, повече от други. така както ти на тях.

че има хора, с които ако се разминете, независимо, че по отделно пак ще постигнете много (пак ще обичате, пак ще бъдете щастливи, пак ще сбъдвате мечти) никога няма да е толкова много, колкото ако сте заедно.

че при тях 1 + 1 винаги е повече от две.

от това ме е страх.

да обичам мога.

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. петя said, on 18 март 2011 at 22:25

    <3

  2. pippi said, on 19 март 2011 at 14:49

    Вместо да се страхуваш от това, че няма да срещнеш истинските soulmates, бъди благодарна за тези, които имаш в момента. И вярвай :)

  3. apieceofme said, on 19 март 2011 at 15:20

    Благодарна съм :)) И вярвам. И (ги) мечтая.

  4. mil3nita said, on 15 април 2011 at 14:51

    Истината е, че ме е било страх да не остана сама. Много пъти. По много. Може би още ме е страх от самотата.
    Но знам, че любовта Е въпрос на способност, на вътрешна потребност и нейната външна й проекция. Безусловната, свободната Любов имам предвид. Когато си добър, щастлив, сбъдваш мечти и вършиш чудеса, просто ей така. Тогава никак не си сам.
    Но „никога няма да е толкова много, колкото ако сте заедно“…
    п.с. много ти харесвам писанията, следя те и във Фейсбук и всеки ден по една моя усмивка се дължи на теб, БЛАГОДАРЯ! А конкретно с този пост ме нацели в десятката емоционално :)

  5. apieceofme said, on 15 април 2011 at 15:57

    благодаря ти за милите думи :)

    *опитвам се да направя това местенце уютно, и тук, и във ФБ, и винаги се радвам, когато някой сподели, че обича да наминава :)

    понякога се укорявам, че сякаш вместо усмивки, предизвиквам тъга, но как беше… животът е като клавишите на пиано и не трябва да забравяме, че черните също допринасят за музиката ;-) *

  6. mil3nita said, on 15 април 2011 at 16:43

    :)) не предизвикваш тъга, предизвикваш вдъхновение – http://mil3nita.blogspot.com/2011/04/xx-intro-long-version-hq.html (не се стърпях)…

    п.с. а дори и да ухаеш понякога на тъга, когато тя е облякла красивите си одежди, пианото свири по-добре ;)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: