Бързай бавно

“ Art is not a thing; it is a way.“ ( Elbert Hubbard )

Posted in day by day by Мария Василева on 14 март 2011

хората на изкуството заслужават уважение (възхищение ?) не толкова заради това, което създават (то винаги е субективно, а и възприятието се влияе от вътрешните ни борби и моментното ни състояние), а заради това, че са избрали да подчинят живота си на една мечта.

да живеят в хармония със себе си. да правят онова, което обичат и което им носи вътрешен мир и радост.

заслужават уважение, заради смелостта си.

(от друга страна, обаче, само смелост не стига. трябва и не малка доза егоизъм. което, мисля си, е по-трудното.)

а някъде между смелостта и егоизма, трябва и вяра. в себе си.

***

а не са ли това, всъщност, „съставките“, необходими за успех в коя-да-е-сфера….?

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Живко said, on 15 март 2011 at 11:19

    Усещам, че се опитваш да кажеш, че има връзка между „подчиняването на живота на една мечта“ и „да живеят в хармония със себе си, да правят, онова, което обичат и което им носи вътрешен мир и радост.“

    Не съм съгласен.

    Сещам се за успели хора на изкуството, чийто живот може да се опише с думи като „страдание“, „лудост“ и „краен алкохолизъм“, а вътрешният мир отсъства напълно. Ексентрични самотници с трудно детство и болезнена старост – така ги виждам аз. И това ми се струва по-логичният резултат от преследването на мечтите и правенето на каквото ти харесва.

  2. apieceofme said, on 15 март 2011 at 12:26

    Винаги ме учудваш как успяваш да „хванеш“ думите ми, да ги преобърнеш и да ми представиш една съвсем логична гледна точка, която (не)съзнателно съм пропуснала…. :)

    Прав си. Има го и това. Даже май (по-)често… :S

    Някъде четох, че няма щастливи писатели. (Същото важи и за художници, и пр.). Но сякаш ми харесва повече да вярвам, че хората, които преследват мечтите си, трябва (!) да живеят в по-голям мир със себе си.

    Сещам се за авантюристите… Които решават, че днес ще заминат за незнайно къде, незнайно как, незнайно докога.

    Може да не са хора на изкуството (в буквалния смисъл), но ето- те за мен са пример на подчиняване живота на една мечта (за свобода) и постигане на вътрешна хармония.

    (Сега трябва да си пренапиша поста ;-))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: