… да порастнеш, без да ти е време.

*Damien Rice – 9 Crimes*

боли. да порастнеш изведнъж.
преди да ти е време.
да се научиш да обичаш
а после да забравяш.
да преглътваш тихичко тъгата
която ти разказва приказки за лека нощ
с краища, които си изплаквала
повече, отколкото мечтала.

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до краят на света
(или пък до утре,
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно,
колко утре са си тръгвали,
когато са били най-сигурни
и ваши…?)
а все да срещаш хора
които нямат нужда от обичане.

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не можеш да я спреш
да и извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш,
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
а и чаршафите са все тъй
гладки и студени
а за да остане
трябват двама

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама….

2 мнения за “… да порастнеш, без да ти е време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s