Бързай бавно

… да порастнеш, без да ти е време.

Posted in Poetry by Мария Василева on 13 март 2011

*Damien Rice – 9 Crimes*

боли. да порастнеш изведнъж.
преди да ти е време.
да се научиш да обичаш
а после да забравяш.
да преглътваш тихичко тъгата
която ти разказва приказки за лека нощ
с краища, които си изплаквала
повече, отколкото мечтала.

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до краят на света
(или пък до утре,
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно,
колко утре са си тръгвали,
когато са били най-сигурни
и ваши…?)
а все да срещаш хора
които нямат нужда от обичане.

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не можеш да я спреш
да и извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш,
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
а и чаршафите са все тъй
гладки и студени
а за да остане
трябват двама

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама….

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. teo said, on 14 март 2011 at 1:51

    Damien Rice е просто страхотен :)

  2. apieceofme said, on 14 март 2011 at 9:31

    Така е! :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: