Бързай бавно

… когато те харесвам, искам да те харесвам целия.

Posted in music, personal by Мария Василева on 10 март 2011

*из архивите, 8 февруари 2011.*

когато те харесвам
искам да те харесвам
целия.

с твоята музика
с твоите истории
с твоите вярвания.

не за да се превърна в теб
а за да се доближа до теб.
защото си ми важен.

толкова, че да слушам музика, която не разбирам,
но кара теб да се усмихваш.
достатъчно за да искам да я заобичам истински.
твоята музика.
не заради нея. заради теб.

толкова, че да те слушам как разказваш истории,
които са ми и близки, и далечни.
от които не искам да знам повече,
отколкото сам прецениш да споделиш.
без да задавам въпроси. само да те слушам.
вярвам, че понякога човек има нужда само от това.
слушател.
защото отговорите на онези-
най-важните неща,
така или иначе можем да знаем само сами за себе си.
затова ме е грижа как е преминал денят ти.
затова ми е приятно да разказваш някой спомен или пък да мечтаеш на глас.
затова и не винаги ти казвам, когато повтаряш дадена история.
защото ако искаш да ми я кажеш отново, то сигурно има причина за това.
и не, не лъжа, мога да слушам едни и същи истории пак и пак.
и не го намирам за глупаво, а за важно.
както те са важни за теб.

толкова, че да попивам всяка твоя дума мълчаливо дори, когато не съм съгласна.
не защото ме е страх да споря с теб или пък се чувствам слаба и несигурна.
а защото искам да чуя цялата история.
искам да разбера как, кога и какво те е накарало да мислиш по един или друг начин.
защото ние всички се раждаме като бели платна,
но минаваме през различни случки,
поемаме различни пътеки,
срещаме различни хора
и накрая ставаме различни.
въпреки еднаквостта си.
искам да се поставя на твоето място.
да погледна през твоите очи.
да почувствам с твоето сърце.
не защото не вярвам в себе си, а защото искам да знам повече за теб.
за твоя и за моя свят.
а затова трябва да изляза извън себе си и да си позволя да видя отвъд.
ти ме научи, знаеш ли?
не да променям себе си,
за да угодя на друг
(или на теб),
а да слушам.
с внимание вместо с отричане.
колкото и да ми е трудно понякога, признавам.

когато съм готова
да изгубя себе си
( за малко )
за да се доближа до теб
( за повече )
тогава разбирам
колко много те харесвам.

много, наистина много.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: