Бързай бавно

… спомени по чуждо и далечно, а мое и близко време.

Posted in personal by Мария Василева on 6 февруари 2011

цял ден чистя, подреждам, изхвърлям и пре-откривам.

така стигнах до новогодишни обещания (някои спазени, други не), писмо с (за?) вълшебства, списък с неща, които искам да направя (някога някъде), надписана, но не-подарена картичка (за празник, който никога не съм празнувала), в която пише, че „life spent loving is a life well-spent“ и още, че „loving can cost a lot but not loving always cost more“. а в нея има друга, по-малка, само от едно изречение „…и да, знам, че животът не е филм“.

(наистина го знам, уви.)

най-много ме е страх от запечатания плик с послание „да се отвори 2019г.“

плик с писмо до себе си в бъдеще. идея, която бях чула от някакъв филм или книга и дълго отлагах, но ето, написала съм го. при това не много отдавна. уж

но като четях всичко останало, 2008/09 ми се струват толкова далече във времето… толкова чужди. сякаш са минали десетилетия, не, а цели векове, и аз съм стара, стара, стара…

(а тогава съм била дете. тогава, когато блога все още се казваше „Галерия на усмивките“, помните ли…?)

страх ме е какво бих прочела вътре.

страх ме е , че в това писмо съм запечатала по детски чисти мечти, от които днес са останали само бледи сенки. последен спомен от преди-да-станеш-възрастен-и-да-прогледнеш.

страх ме е, че вътре ще намеря вяра, в неща и хора, която вече нямам.

страх ме е, че за две години светът ми твърде бързо и твърде много се промени. и сякаш порастнах повече, отколкото трябва.

има една приказка… „вече знаеш повече, отколкото ти трябва, за да бъдеш щастлив“ или нещо подобно.

това си мислех днес.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Елида said, on 6 февруари 2011 at 23:08

    Напиши тогава още едно сега, когато се чувстваш така :) Ще откриеш, че и двете имат своя чар. Даже може да си го направиш традиция – всяка година да си пишеш по едно писмо и накрая да ги отвориш. Със сигурост ще ти е интересно да ги прочетеш. И според мен ще откриеш, че всъщност не си се променила чак толкова много. Просто си станала по-предпазлива.

    Не забравяй – човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, не си поставяй сама ограничения колко да пораснеш. Наскоро открих, че съм направила нещо подобно със себе си и не е хубаво.

    Всъщност вместо да пишеш писма, по-добре седни да помечтаеш малко с отворени очи :)

  2. pippi said, on 6 февруари 2011 at 23:12

    Ех мила, да, животът така се върти,че като се обърнеш назад си мислиш – Боже, нима всичко това се случи на мен?
    Понякога и аз си мисля че „знам повече, отколкото трябва“…а не бива. Защото май хубавите случки стават когато позволиш на живота да те изненада…
    Прегръщам те силно.

  3. BM said, on 6 февруари 2011 at 23:49

    От мен имаш предложението да спреш да пишеш и да започнеш да… ти си знаеш какво =]

  4. Живко said, on 7 февруари 2011 at 10:40

    Страхът ти е напълно основателен. Успокоявай се с мисълта, че си дала най-доброто от себе си. Всички така правим.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: