… спомени по чуждо и далечно, а мое и близко време.

цял ден чистя, подреждам, изхвърлям и пре-откривам.

така стигнах до новогодишни обещания (някои спазени, други не), писмо с (за?) вълшебства, списък с неща, които искам да направя (някога някъде), надписана, но не-подарена картичка (за празник, който никога не съм празнувала), в която пише, че „life spent loving is a life well-spent“ и още, че „loving can cost a lot but not loving always cost more“. а в нея има друга, по-малка, само от едно изречение „…и да, знам, че животът не е филм“.

(наистина го знам, уви.)

най-много ме е страх от запечатания плик с послание „да се отвори 2019г.“

плик с писмо до себе си в бъдеще. идея, която бях чула от някакъв филм или книга и дълго отлагах, но ето, написала съм го. при това не много отдавна. уж

но като четях всичко останало, 2008/09 ми се струват толкова далече във времето… толкова чужди. сякаш са минали десетилетия, не, а цели векове, и аз съм стара, стара, стара…

(а тогава съм била дете. тогава, когато блога все още се казваше „Галерия на усмивките“, помните ли…?)

страх ме е какво бих прочела вътре.

страх ме е , че в това писмо съм запечатала по детски чисти мечти, от които днес са останали само бледи сенки. последен спомен от преди-да-станеш-възрастен-и-да-прогледнеш.

страх ме е, че вътре ще намеря вяра, в неща и хора, която вече нямам.

страх ме е, че за две години светът ми твърде бързо и твърде много се промени. и сякаш порастнах повече, отколкото трябва.

има една приказка… „вече знаеш повече, отколкото ти трябва, за да бъдеш щастлив“ или нещо подобно.

това си мислех днес.

4 thoughts on “… спомени по чуждо и далечно, а мое и близко време.

  1. Напиши тогава още едно сега, когато се чувстваш така :) Ще откриеш, че и двете имат своя чар. Даже може да си го направиш традиция – всяка година да си пишеш по едно писмо и накрая да ги отвориш. Със сигурост ще ти е интересно да ги прочетеш. И според мен ще откриеш, че всъщност не си се променила чак толкова много. Просто си станала по-предпазлива.

    Не забравяй – човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, не си поставяй сама ограничения колко да пораснеш. Наскоро открих, че съм направила нещо подобно със себе си и не е хубаво.

    Всъщност вместо да пишеш писма, по-добре седни да помечтаеш малко с отворени очи :)

  2. Ех мила, да, животът така се върти,че като се обърнеш назад си мислиш – Боже, нима всичко това се случи на мен?
    Понякога и аз си мисля че „знам повече, отколкото трябва“…а не бива. Защото май хубавите случки стават когато позволиш на живота да те изненада…
    Прегръщам те силно.

  3. От мен имаш предложението да спреш да пишеш и да започнеш да… ти си знаеш какво =]

  4. Страхът ти е напълно основателен. Успокоявай се с мисълта, че си дала най-доброто от себе си. Всички така правим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s