Бързай бавно

„Един подарен ден“, Анна Гавалда

Posted in Books by Мария Василева on 30 януари 2011

Прочетох я в автобуса на връщане от София към Бургас. Третото заглавие от Анна Гавалда, към което посягам, след „Обичах я“ и „Искам някой някъде да ме чака“.

Ако не думите сами по себе си и разказаната история, а въпросите върху които те кара да се замислиш, правят една книга добра, то тогава я препоръчвам.

Книга за прехода. Между детството и порастването. Между времето, когато можеш да си вземеш почивка, когато си поискаш и времето, в което имаш отговорности. Към дом, жена, деца. Към себе си.

Още за книгата може да прочетете тук.

„Къде свършва доброто възпитание и къде започва мекошавостта?“

„Защото точно те [ нашите родители ] ни говореха за друго и ни караха да гледаме по друг начин. По-високо, по-далече. Но пак те забравиха да ни дадат увереност. Те мислеха, че тя ще дойде от само себе си. Че сме готови донякъде за живота, а комплиментите ще ни похабят егото. Грешка.“

„Деца, виждате ли този плаж? […] Е, добре, знаете ли какво сте вие за цялата вселена? […] Вие сте песъчинка. Точно тази песъчинка там. Нищо повече.“

„Лола и Симон са преживели Великата Епоха. […] Когато всички сме живели в най-отдалечената част на провинцията и родителите ни са били щастливи заедно. За тях светът започвал пред къщата и свършвал в края на селото.“

„… да философстваш означава да се научиш да умираш.“

„Като всички и аз паднах от Марс. Нямах думи. Тя никога не се беше оплаквала, никога не беше споделяла с мен своите съмнения и току-що бе родила прелестно второ момченце. Тя беше обичана. Имаше всичко, както казват. Както глупаците казват.“

„А заради децата, ти… ти не би ли могла да издържиш още малко?“ […] Моят въпрос направо и секна сълзите. […] Точно заради тях е този погром. За да им спести страданието. За да не чуват никога техните родители да се бият и да плачат посред нощ. И защото не можеш да пораснеш в къща, където хората вече не се обичат, нали? Не. Не можеш. Да се родиш, може би, но не и да порастнеш.“

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Press said, on 4 февруари 2011 at 9:20

    От известно време много искам да прочета нещо на Анна Гавалда, а нещата и са малко трудно откриваеми. Ще търся по-усърдно. Благодаря за препоръчаната (;


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: