Бързай бавно

някога преди, но не много отдавна

Posted in Poetry by Мария Василева on 18 януари 2011

*из архивите*

да не чакам
да не търся
да не искам
да не (те) мечтая
да не се влюбвам
първа.

това си бях обещала
някога преди
но не много отдавна
когато името ми бе тъга
а твоето бе
смачкан лист хартия.
първото
което виждах
щом го чуя.

виждах гънките
по сърцето си
със скъсани краища
цялото намачкано на топка
така както
като пишеш нещо
което не харесаш
късаш
мачкаш
хвърляш
и не се обръщаш назад.

обещах си още
никога повече да не съм слаба
никога повече да не плача
никога повече да не търся и
разчитам знаци.

не защото ги няма
а защото не помагат.

там, където няма вяра
няма нищо.

обещах си и бях.

силна.
търпелива.
не-търсеща
и не-чакаща.

спрях да мечтая
и да искам.
спрях да усещам хора
които усещаха мен
но бяха просто
пълнеж
към чужда история
в която имаха
епизодична роля.
не защото са лоши
а защото тайминга
бе грешен.

и този път.

чак после разбрах
че това не съм аз
че по-добре да ме боли
(отново)
но да бъде истинско.
от началото до края.
защото другото е дим.

( аналгина не лекува
но там, в началото,
когато е единственото
на което можеш да се опреш
за да притъпи болката
помага…
затова и, всъщност,
не е излишен.
понякога. )

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Emmie O. said, on 20 януари 2011 at 2:58

    Красиво е. А другото, „другото е дим“. : )


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: