Бързай бавно

it’s all about trust

Posted in Poetry by Мария Василева on 11 януари 2011

хващаш ръката ми
и ме водиш
към дансинга
където
твоята песен
става
нашата песен
а аз все те настъпвам
и повтарям
че трудно се водя
че мога да танцувам
всичко
но с уговорката
„всичко което се танцува сама“
(така съм научена,
не се сърди)
а ти се смееш
и питаш
какво по-точно мога
защото така изключвам
салсата
тангото
блуса
и всичко що е за двама.

после хващаш
по-силно ръката ми
придърпваш тялото ми към твоето
и те усещам толкова близо
и толкова мой
че изведнъж затварям очи
и спирам да бъркам.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. BM said, on 11 януари 2011 at 22:11

    Глей’ ти! Т’фа ако не е нещо ново =]

  2. apieceofme said, on 11 януари 2011 at 22:14

    ново. и хубаво. (усмихва се)

  3. Plam said, on 16 февруари 2011 at 16:40

    Това много ми хареса! ама, много, много, много :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: