Бързай бавно

… заменям целувки за страх.

Posted in Poetry by Мария Василева on 5 януари 2011

понякога спирам
и се питам
какво беше
страх
от целувки
и допир
на мъжки ръце.

спомням си
времето
когато този страх
бе всичко
което бях
и все бягах
без да има защо
нито къде
но с чувството
че така трябва.

сега не бягам
а целувам
(понякога първа дори)
но не в опит
да преборя страха
а да си го върна.

с него и надеждите
по детски наивните мечти
приказките за
„и те заживели дълго и щастливо“
историите в които
когато двама души се срещнат
остават.
заедно.

защото когато си тръгна
( страха )
ми взе и тях.

останаха само целувките
които
с времето
стават все по-бледи
и безплътни
като сенки
и вместо
да оставят следи
не оставят
нищо.

а ако трябва да избирам
между белези и страх
и измамна свобода
с празнота
всъщност
бих избрала първото.

то поне върви
с илюзии
за любов.

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. пламен said, on 6 януари 2011 at 15:30

    с риск да кажа нещо не на място: говорете си направо с младежа, така става по-зле ;-)

  2. apieceofme said, on 6 януари 2011 at 15:42

    хахаха :))) приема се!

    иначе стихотворението е старо, просто за един проект сега ми се налага да претърся всичко писано, публикувано или не, та затова реших да го пусна :))))

    Усмивки!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: