… сега си имам Коледа. повече след време.

вървя срещу вятъра с ръце в джобовете
без шал, ръкавици и шапка
като тих протест срещу края на есента
която винаги е така кратка и толкова пълна
с нови случки и истории
че никога не стига
и не искам да свършва
(мога да живея цял живот в есен, да!)
и се питам защо не обичам зимата
но обожавам Коледа, декември и януари
с всичките приказки
за феи и вълшебници
брадати старци
падащи звезди
сбъднати желания
и нови начала.

и някак знам, че един ден,
след години,
ще обичам и зимата.

дори мога да си я представя-
как ще мирише,
как ще се чувства,
как ще се чува.
мога още да я вкуся,
напиша и нарисувам…
(съвсем наистина, признавам.)

един ден, не сега, обаче.

сега си имам Коледа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s