Бързай бавно

докато забравим или…?

Posted in stories by Мария Василева on 4 ноември 2010

… и сякаш всички сме изморени от половинчати истории с

не-получени целувки,
не-произнесени думи,
не-споделени сутрини,
но с всичко преди-и-след тях.

… и въпреки това се впускаме във все същите наполовина случващи се, наполовина не истории, от които нищо не очакваме, а често и не искаме, защото умората от истинските-и-целите, които някога преди сме търсили-и-мечтали, ни спира.

умората от и спомените по не-състоялото се.

и така докато забравим или …?

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. аз? said, on 4 ноември 2010 at 23:49

    …и така, до краят, защото няма друг път освен безкрайното опитване, търсене, откриване, постигане!

  2. Яна said, on 5 ноември 2010 at 0:19

    Умора, обеззвереност, яд, тъга… всичко. И въпреки това продължаваме да настояваме да получим толкова желаното и чаканото. Наистина очакването е това, което убива. Неизвестността.

  3. BM said, on 5 ноември 2010 at 0:25

    Звучиш сякаш, че си паднала по гръб. Стегни се или ще забраня производството на течен шоколад…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: