Бързай бавно

…така казват.

Posted in stories by Мария Василева on 7 октомври 2010

Има вечери, в които стрелките на часовника изгубват смисъла си и те оставят сам да чувстваш времето.

Трябва да е някъде към пет сутринта.

Неусетно сме оставили съботата след нас.

Излизаме от заведението и преминаваме през паркинга на път към такситата.

Почти се е разсъмнало и пред нас се разкрива онова, истинското, красивото лице на града, което често забравяме.

Двойка момиче и момче се карат.

Любов…“- прошепвам с едва доловима ирония, лека усмивка и мъничко тъга.

„Страстна! Всеки е имал по една…“, отговоря, а в погледа му като на филмова лента преминават лица, случки и истории, които никога няма да науча и от които сигурно боли, защото страстта е като огъня и пари, така казват.

„Аз не съм…“, вмъквам плахо, през опит за въздишка.

Поглежда ме, засмива се, стиска още по-силно ръката ми и продължаваме напред.

Не ми повярва или не ме чу, не знам.

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Sabina said, on 7 октомври 2010 at 22:01

    тъжно, но ми хареса… даже много ми хареса.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: