…промяна

Огледаме отгоре додолу, без какъвто и да е опит да прикрие шарещите си очи, мълчейки.

„Променила си се.”, каза най-накрая, с поглед, който продължаваше да рисува лабиринти в опити да разбере как-и-в-какво.

Защото всъщност бях същата.

Само очите ми издаваха отпечатъка на зимата, думите ми загатваха за сила, която миналата есен нямах, а жестовете ми показваха колко много съм порастнала след лятото… Нашето лятo.

Не дрехите, грима, няколкото килограма минус, късата коса, високите токчетата, работата.

Затова продължаваше да гледа без да вижда, оставяйки ми изборът сама да му (раз)кажа.

Избор, който отказах.

Нали той сам някога бе казал, че няма нужда всичко да бъде обличано в думи?

„Разхубавила си се. Това е.”

Съгласих се и се качих в колата.

Увереността, вярата в себе си и умението Ти да поставяш правилата, вместо да ги следваш, променят. А размяната на ролите ти предава чар, който не можеш да си купиш от магазина зад ъгъла.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s