Бързай бавно

Ролята на медиите в борбата с младежката безработица ( и неграмотност)

Posted in day by day by Мария Василева on 16 юли 2010

Започвам от скобите. Със сигурност можеше и без тях, но също толкова сигурно неграмотността често е сред основните причини за неуспех при търсене на работа.

Неграмотност къде и как да търсиш, що е това CV и на кого му е притрябвало мотивационно писмо, има ли домашно, което трябва да се свърши преди часа на интервюто и т.н.

Неграмотност и незнание. И докато гореизброените неща могат да се научат с една бърза лекция или няколко часа в интернет, то загубените години в училището и университета се наваксват значително по-трудно. Липсата на знания, невладеенето на чужди езици, липсата на навика сам да търсиш информация и умения да я отсяваш, изискват повече.

Тук е мястото да споделя, че съм далеч от мисълта, че младежката безработица е резултат единствено от неграмотност, но ми омръзна за всичко да обвиняваме икономическата криза, държавата, работодателите. С една дума- винаги да търсим проблема у Другите.

Защо медиите ще попитате, а не държавата?

Най-лесният отговор е „защото, когато виждаш, че нещо не работи, търсиш друг вариант”. Ако не се лъжа, Айнщайн е дефинирал лудостта като „да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.”

Да, но медиите имат други отговорности. Да генерират приходи и рейтинг, нали?

ОК. Но можете ли да преброите колко репортажа са били излъчени по повод новите поколения, неграмотността, лошото образование и пр. в последните 2-3 години? Ще ви кажа: много.

А колко са направени за положителните примери в образованието ни? Колко грамотни деца са показани? Колко успешни студента? Аз, лично, не се сещам за много. Като изключим математиците ни, с които всички се гордеем, разбира се.

Знам, че добрата новина не е новина. Но насочване вниманието към негативите и тъпченето на едно място не води доникъде.

Защото като попаднат на репортаж за неграмотността в училище, учениците вместо да се стреснат, се успокояват. „Всички правят така. Всички не знаят как се пише не знам. Всички не уважават учителите си. Не съм само аз. Такова ни е поколението.”

Репортажите за лошото образование и липсата на подготвени кадри за пазара на труда водят до „Никой не може да си намери работа в днешно време. Не съм виновен аз, че образовнието ни е такова. Плюс това още сме държава на връзките.”

Такива репортажи НЕ стимулират, НЕ мотивират, НЕ водят до (положителни) промени.

Сега си представете, че сте 9-10 клас от средно българско семейство. Случайно попадате на материал с друго дете, което току що се е върнало от младежки обмен в Германия, където е прекарало 2 седмици с деца от цяла Европа и разказва колко супер яко е било, какви места е посетил, какви уъркшопове са имали, какво е научил, какви приятелства е завързал и само повтаря „искам пак” и не забравя да спомене, че не е заплатил и стотинка за настаняване и храна и са му поели 70% от пътните разходи.

Звучи cool, нали? Е, няма ли да ви се прииска да отворите учебника по немски и да си повишите успеха? Да разберете как може утре да сте на неговото място?

Втори пример. Интервю със стажантка от (примерно) Мтел. Лятото след втори курс, вместо на бригада в САЩ, решава да остане тук и да си намери стаж. На следващото лято я вземат отново, защото си върши работата съвестно, лоялна е, спазва работното време, дава идеи, разбира се с хората в екипа, умее да продава, няма нищо против обратната връзка. След дипломирането си започва да си търси работа. Попада на обява от Мтел и я взимат веднага. (Дори ако вие сте с 2 висши и златен медал за отличен успех, в 99% от случаите пак ще предпочетат нея.) Мислите, че не се случва? Попитайте някой познат. Аз лично имам 2-3 примера наум.

Друга ситуация. Изтървали сте момента със стажа, ок, но виждате репортаж за момче, което си е създало собствена фирма за web development & design, момиче, което е старши асистент в голяма МНК, говори перфектно 3 езика и има няколко сертификата за повишаване на квалификацията си…

Е, тези примери няма ли да ви накарат да се замислите САЩ или стаж, часове във facebook или четене на специализирана литература, 3 месеца плаж или курс по език?

Съзнанието ни е програмирано така, че когато видим как нещата в действителност се получават и видиш ли ти, можело и без връзки, а със знания и умения, искаме и ние да бъдем на мястото на тези хора.

Така виждам аз ролята на медиите в борбата с неграмотността и младежката безработица.

В повече положителни примери, защото те са каквото ни липсва сега. Негативни има много. Причини за неуспех могат да се изброяват до безкрай.

Покажете успеха. Покажете пътеката, която отвежда нагоре и хората, които вече са преминали първите стъпала. Покажете учители, които хвалят учениците си и ученици, които трупат успехи. Покажете младежи щастливи с работата си и работодатели щастливи с младите си служители.

И да, знам, че не е ваша роля, а на държавата и институциите. Дори знам, че в момента текат страхотни проекти, програми и стратегии, насочени именно към младите. Но когато преди месец на една друга конференция запитах „как ще разпространявате информация за тези програми”, отговорът бе „с публикации на сайта на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси.“

Сами преценете до какъв брой хора тази информация ще достигне. Същия ако ме спрете с думите, че това е задача на БНТ. Целта не е да се намери кой-да-е-канал-за-комуникация. Целта е да се намери възможно най-добрия. Отбиването на номера не помага. Иначе би било много лесно.

Днес всеки говори за социално-отговорен бизнес.

Нека положителните примери станат повече от негативните и това бъде вашата социално-отговорна кампания.

Покажете повече отлични ученици и повече успели студенти. Ще се изненадате от резултата.

Резултат, от който всички ще спечелим.

П.П. Моят личен (малък) принос тук.

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Живко said, on 17 юли 2010 at 13:14

    Права си, разбира се.

    Тъкмо снощи коментирахме същото нещо с един приятел.

    Не за медиите, но за липсата на информираност като цяло. Информираност в смисъл „Как да успееш и какво точно е успех.“ Едното „Който се учи, той ще сполучи“ никак не е достатъчно.

    Ще ми се някой да ми беше казал тези неща, когато започвах в университета.

    В гимназията прекалено много не ми пукаше, но в университета бих се замислил сериозно.

    Жалко. За пропуснатите възможности.

  2. apieceofme said, on 17 юли 2010 at 18:11

    Точно… Липса на информираност, от там и на заинтересованост.

  3. Svetlina said, on 17 юли 2010 at 20:42

    Начало има :) Аз CV мога да пиша от училище, също и мотивационно писмо. Има го заложено в учебните програми на два предмета. Не мога да се сетя и за университет без център за кариерно развитие или поне табло с най-различни стажантски програми. Често допотопни, често недоизкусурени… такива механизми има. Стига човек да иска, може. Може да се информира, може да бъде информиран.
    Не съм имала Интернет навремето, но имах преподаватели, които ме насочиха преди изобщо да ми хрумне да си избирам университети, даже и с гимназията така стана.
    Не вярвам, че медиите с нещо са виновни за желанието на тоз и оня да ходи на бригада в Америка. В моя малък град не гледаме телевизия и не четем вестници, но комуникираме. И всеки вижда, че е възможно да постигнеш много, да се квалифицираш допълнително, да идеш някъде, да ти помогнат в нещо, в което участваш само със знания и способности.
    Просто същите тези хора виждаме и че лесният път води до благинки. Целта на живота ми не е да съм образована, умна или пък с ей такава голяма и хубава кариера. Аз искам да съм щастлива, а това може да се случи съвсем лесно и в хранителния магазин зад блока.
    Няма нужда да ни вините, не, благодаря.
    Другото, с което абсолютно не съм съгласна, е, че когато завършиш университет, си младеж. Младеж бях аз, когато на 18 започнах първата си работа. На 25 си професионалист, на 25 си важна част от обществото, от теб се очаква да строиш мостове и фабрики, да пишеш сериозни книги, да градиш семейство, да осигуряваш майка си с внуци. Никой не очаква на 25 да се държиш като младеж, да оставяш в CV-то си имейл sexy69@gbg.bg или пък да хукваш да се преквалифицираш. Такива много ги видях вече… сега са на по 26 и все така безработни и роптаещи.

  4. apieceofme said, on 17 юли 2010 at 23:15

    Информация има, да. Има и кариерни центрове. Единственият от тях, който работи, обаче, е този в УНСС. (измежду тези в държавни университети).

    Съгласна съм, че въпросът не е какво/ къде работиш и колко ти плащат, а дали това, което правиш те кара да се чувстваш щастлив, да се събуждащ с усмивка, да си лягаш доволен. Спор няма.

    Не казвам и, че всички ученици/ студенти не могат да пишат СВ :) Но поне това, което аз виждам, като процентно съдържание, едно 2/3 са страшно неориентирани какво и защо учат, какъв път да поемат след завършване. Едно 2/3 си мислят, че дипломата сама по себе си отваря врати и гарантира кариера.

    Тук виждам аз ролята на медиите… В показване на реални млади хора, постигнали реални успехи. И в историите им как.

    Защото само информация не стига. Трябва и мотивация :) Устроени сме малко „око да види, ръка да пипне“ …

    А нищо не мотивира повече от реални успехи…

  5. Svetlina said, on 18 юли 2010 at 10:29

    Е, това е леко преувеличено.
    Познавам хора, ползвали се от кариерните центрове на НБУ и ХТМУ, а пък една приятелка все още си работи в мястото, където кара стаж, пратена от ШУ.
    Тези, които не са ориентирани какво и защо учат, са резултат от лошо възпитание, а не от отрицателните новини в медиите. Те учат, за да са студенти, да не кажа, че учат, за да са в Студентски град. Или пък учат, защото някой родител им е казал, че ще учат и това е.
    Но си права. Медиите са могъщ мотивиращ механизъм. И не са тръгнали да мотивират младежите, просто защото осъзнават каква малка таргет група е това. Младеж, който гледа телевизия и чете вестници, може да постигне много, но едновременно с това няма причини да се опита. Не се сещам за нито един такъв.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: