Бързай бавно

all we are is dust in the wind

Posted in music by Мария Василева on 27 май 2010

В последно време не пиша, а режа стари списания, правя безброй колажи и си създавам нов свят и ново Аз. Забравям кой ден от седмицата сме, защото всичките се сливат в едно, но пък и сивото си има своя чар стига да имаш очи да го видиш. А и така имам повече време за себе си. И усещам, че пораствам…

*Колкото по-раним е един човек, толкова по-силен трябва да изглежда в очите на другите.*

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Mark said, on 27 май 2010 at 19:37

    Времето не е река, а картина. Може би – колаж…

  2. Жени said, on 27 май 2010 at 23:33

    *Наложи се да го разбера преди две-три години… и помага – когато другите повярват в силата ти, започваш и ти да си вярваш, а в този случай това е хубаво*

    Стискам палци за порастването. Да измислиш нещо за костите, че малко боли, докато растат. Пък процесът е продължителен, да не кажа безкраен (или поне при мен е така).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: