Бързай бавно

„Трима другари“, Ерих Мария Ремарк

Posted in Books by Мария Василева on 3 май 2010

Всепоглъща. Истинска. Тежка.

Писана по време далечно и чуждо, а сякаш близко и наше…
Все едно вчера, или днес, или утре.

Всяка дума, изречение, емоция е така позната, че човек чак се плаши… От липсата на същинска промяна.

Дрехите, колите, къщите, играчките ни са други, но сякаш сърцата и умовете са си все същите….

Отдавна не бях попадала на толкова, толкова хубава книга.

Ето малка част от най-любимите ми цитати. Трябва да спомена и, че чувството за хумор на автора е невероятно…

***

„… момиче, каквото трябва да бъде- хубаво, естествено и, което е най-важното, с атмосфера. […] Атмосфера, аура, сияние, топлина, тайна- това, което одухотворява и вдъхва живот на красотата.”

„…малко самохвалец, малко шумен и вероятно добродушен като хората, които преуспяват в живота.”

„Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…”

„Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после изтласкани настрани.”

„… Карл учел хората на страхопочит пред творческото начало, което винаги се таяло под някаква небиеща на очи черупка.”

„Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш.”

„Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар.”

„Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.”

„Вие сте добре, сам сте.”/ „Е, да, който е сам, не може да бъде изоставен.”

„За любовта е потребен известен наивитет.”

„Да се родиш глупав не е позор, само да умреш глупав.”

„Работили ли сте някога в пласмента на масовото производство?”/ „Да, налагаше ми се да стана учител.”

„…Тя използваше своя мъж, както някои хора библията- за цитиране. И колкото по-дълго време минаваше, откакто бе умрял, толкова повече мисли му приписваше. Сега той прилягаше за всичко- като библията.”

„Историята ми бе позната. В основата и бяха изгледите, които би имала, ако не се бе омъжила за Хасе. Познавах същата история и във вариант на господин Хасе. […] Може би това е най-често повтаряната история на света. А и най-безнадеждната.”

„Само свободата си не губи! Тя е по-ценна от любовта. Винаги, обаче, човек разбира това едва, когато е късно.”

„ Какво знаете вие за живота, момчета? Дори от собствените си чувства се страхувате! Не пишете писма, а телефонирате; вече не мечтаете; […]; вие сте разумни в любовта и неразумни в политиката- жалък род!”

„… упоритостта и трудолюбието са по-силни от стихийността и гениалността.”

„Ядовете по-лесно правят хората сантиментални, отколкото любовта.”

„… за много скърбящи уважението към тяхната болка е по-важно от самата болка.”

„Повърхностни са само хората, които си мислят, че не са.”

„Не разбирам много от големите неща в живота. Само от хубавите.”

„С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго. […] Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.”

„ Най-тежката болест на света е мисленето. Тя е неизличима.”

„- Но какво си ти тогава?
– Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
– Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно.”

„Краят може да бъде добър само ако преди това всичко е било лошо.”

„Обикновено мъжете с много пари са отвратителни.
– Но парите не, нали?
– Е, да, парите не са.
– Така и предполагах.
– Не мислиш ли и ти същото?
– О, да, наистина парите не даряват щастие, но те необикновено успокояват.
– Парите ни дават независимост, а това е много по-важно.

„Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.”

„С жените се оправям лесно. С любовта не мога да се оправя.”

„… любовта започва у един човек, но не свършва у него.”

„… в притежанието се таи и загубата.”

„Жената до мен говореше с хриплив глас. Тя търсеше спътник за една нощ, късче чужд живот, за да пламне и да забрави- себе си и твърде болезнената яснота, че никога нищо не остава, никое Аз, никое Ти, а още по-малко едно Ние.”

„Който не бе в състояние да се смее над 20-я век, би трябвало да се застреля. Но човек не можеше да се смее дълго над това. Всъщност то си беше за плач.”

„Човек остарява единствено чрез паметта си.”

„Хората винаги забравят само това, което не трябва.”

„Ти и без това вече знаеш малко повече, отколкото трябва, за да бъдеш щастлив.”

„Всъщност е позорно, че тъпчем навред по земята и не знаем почти нищо за нея. […]
По-лошото е, че ние изобщо не знаем защо тъпчем земята.”

„Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот.”

„Парите правят много жени влюбени. Любовта, тъкмо обратното, прави много мъже алчни за пари. Следователно парите насърчават идеалите, а любовта материализма.”

„В намеренията си човек винаги отива далеч. В изпълнението- не.”

„…вечно- една дума, без която днескашния човек не минава. Защото днес на хората липсва сигурност.”

„… живеем във време на саморазкъсване […] много от това, което човек би могъл да направи, въпреки всичко не прави, без да знае защо.”

„Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче- може.”

„Трудно е да се намерят слова, когато човек наистина има какво да каже.”

„Обикновено бедните хора са почтени.”

„Романтиците са само свита. Никога не са придружители.”

„На нас ли принадлежи?”/ „Доколкото едно живо същество може да принадлежи на друго, да.”

„… намирах, че една жена не бива да казва на мъжа, че го обича.”

„Но ти не бива да ме чакаш. Никога. Страшно е да чакаш нещо. /[…] Страшно е само да нямаш нищо, което би могъл да очакваш.”

Животът бе станал твърде мръсен за щастието, то не можеше да бъде трайно, вече изчезваше вярата в него, то ставаше само отдих, колкото човек да си поеме дъх, но не и пристан.”

„Колкото повече хората знаят един за друг, толкова повече не се разбират.”

„Ние правим достатъчно глупости и с нашите полуистини. С целите истини изобщо не бихме могли да живеем.”

„Нищото е огледало, в което човек познава света.”

„Светът не е побъркан. Само хората.”

„…А тъй като от всичко се е натрупало премного, повечето хора си нямат нищо. Работата е само в разпределението.”/ „Работата е все в това вече няколко хилядолетия.”

„Човек би трябвало да умира само ако е сам. Или когато хората се мразят, но не и когато се обичат.”

„…по-добре е човек да свърши, когато още би искал да живее, отколкото да умре, когато вече не би искал да живее.”

14 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Lady Frost said, on 3 май 2010 at 23:03

    Обожавам тази книга! Радвам се, че не съм само аз! :)

  2. Maggie said, on 3 май 2010 at 23:17

    Страхотна колекция мъдрост! Мерси, че сподели! =)

  3. plami said, on 7 май 2010 at 13:01

    Въпреки че обожавам почти всички книги на Ремарк, точно тази съм препрочитала най-много пъти, прекрасна е :)

  4. Angie said, on 12 май 2010 at 0:58

    Много любима книга! Силна и истинска и наистина непреходна….. една от наЙ-силните на Ремарк.

  5. difoso said, on 30 юни 2010 at 0:29

    Първата книга от Ремарк прочетох още като юноша около 1961-62година и това беше :“ На западния фронт нищо ново“-отпечатана в печатницата на Хр.Г.Данов-Пловдив през 1931г. в превод на Д.Хаджилиев т.е.първото издание с тираж 5000 бр.Тази книга ми остана от баща ми и все още я съхранявам,както и всичко излязло у нас от Ремарк.Това е любимият ми автор,а любимата ми книга е „Трима другари“.Притежавам няколко издания,но най-ценно ми е първото,отпечатано в печатница“Доверие“на ул.“Цар Самуил-София през 1942 г.Преводът е невероятен!Такъв е преводът и на всички първи или по-стари издания.Търсете ги и препрочитайте Ремарк,гарантирам ви че ще го преоткриете,ще почуевствате по добре времето за което е писал. Пр евеждан е почти дословно.Това е страхотно!!!!

  6. reader said, on 14 септември 2010 at 17:23

    Някой би ли ми продал книгата? По библиотеките не я намирам никъде.

  7. apieceofme said, on 14 септември 2010 at 23:21

    Потърси в антикварните. Моята я взех от там за 3.50 :) Късмет!

  8. […] „Трима другари” и „Нощ в Лисабон”, „Черният обелиск” ме убеди, че с […]

  9. Жени said, on 13 март 2011 at 1:25

    Прекрасна… Преди малко я свърших и ще ми трябва време да я осмисля съвсем, но все пак – искрено благодаря за препоръката! ;)

  10. apieceofme said, on 13 март 2011 at 12:45

    Радвам се, че ти харесва :)))

  11. alvinator said, on 17 август 2011 at 19:41

    Страхотно е, че си записала и споделила всички цитати. Прочетох я преди няколко дни, още ме държи.

  12. lenko said, on 13 септември 2011 at 0:13

    remark e velik i tozi koito kazva 4e e tejak i9 mra4en prosto triabva da razbere 4e takav e jivota.ina4e piche mnogo 4ovechki

  13. some_of_it said, on 8 декември 2011 at 16:20

    „Тактът е мълчаливо споразумение да не се забелязват общите грешки, вместо хората да се избавят от тях. Следователно е жалко компромисно действие.“

  14. vaderstory said, on 7 февруари 2014 at 13:17

    Брилянтен автор. Всичките му книги докосват сърцето и това е ценно.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: