Бързай бавно

… истината

Posted in Poetry by Мария Василева on 16 април 2010

изгубих си думите
(отлетяха все едно е есен
и те са ято черни лястовици )
а така ми трябват, ех
(че само те те стигат вече)

за да ти кажа, че спрях да те сънувам
(а те сънувах всеки ден, не знаеш ли)
за да ти прошепна, че срещнах някого
(който ме усмихва, ти забрави как)
за да ти кажа, че ти започна и ти ще завършиш
(аз повече никога няма да бъда слаба)
за да ти кажа истината

почакай
за нея имам думи

истината е, че и двамата загубихме

и един ден отново ще се срещнем
(но няма да е скоро, сега не искам да те виждам)
ще се поздравим
ще се прегърнем
ще си върнем себе-си-и-нас

но дните, седмиците, месеците, годините
тях не ще си върнем

изгубих си думите

намерили ги?

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Bia said, on 16 април 2010 at 10:56

    много ми хареса ;)

  2. Пламен Бочев said, on 16 април 2010 at 11:37

    И на мен ми хареса.
    Поздрави :)

  3. Жени said, on 16 април 2010 at 23:42

    Докосна ме… пак…

    PS Не бях чувала песента. Благодаря, че я сподели! :)

  4. apieceofme said, on 17 април 2010 at 9:34

    Благодаря ви за усмихнатите коментари :)) Хубав уикенд!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: