… истината

изгубих си думите
(отлетяха все едно е есен
и те са ято черни лястовици )
а така ми трябват, ех
(че само те те стигат вече)

за да ти кажа, че спрях да те сънувам
(а те сънувах всеки ден, не знаеш ли)
за да ти прошепна, че срещнах някого
(който ме усмихва, ти забрави как)
за да ти кажа, че ти започна и ти ще завършиш
(аз повече никога няма да бъда слаба)
за да ти кажа истината

почакай
за нея имам думи

истината е, че и двамата загубихме

и един ден отново ще се срещнем
(но няма да е скоро, сега не искам да те виждам)
ще се поздравим
ще се прегърнем
ще си върнем себе-си-и-нас

но дните, седмиците, месеците, годините
тях не ще си върнем

изгубих си думите

намерили ги?

4 thoughts on “… истината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s