… истината

изгубих си думите
(отлетяха все едно е есен
и те са ято черни лястовици )
а така ми трябват, ех
(че само те те стигат вече)

за да ти кажа, че спрях да те сънувам
(а те сънувах всеки ден, не знаеш ли)
за да ти прошепна, че срещнах някого
(който ме усмихва, ти забрави как)
за да ти кажа, че ти започна и ти ще завършиш
(аз повече никога няма да бъда слаба)
за да ти кажа истината

почакай
за нея имам думи

истината е, че и двамата загубихме

и един ден отново ще се срещнем
(но няма да е скоро, сега не искам да те виждам)
ще се поздравим
ще се прегърнем
ще си върнем себе-си-и-нас

но дните, седмиците, месеците, годините
тях не ще си върнем

изгубих си думите

намерили ги?

4 мнения за “… истината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s