Бързай бавно

„Обичах я“, Анна Гавалда

Posted in Books by Мария Василева on 19 март 2010

Тук, от където и за първи път научих за Анна Гавалда, е написано всичко, което може да се каже за „Обичах я”. От това, че не, тази книга не е любовен роман, през да, корицата не струва, до основният въпрос- „Виновен ли е някой, когато спира да обича или по-точно се влюбва в някой друг.”

Книгата би се чела на един дъх ако не те задушаваше на моменти, стомаха ти не се свиваше, а очите ти не се пълнеха със сълзи.

И защо?

Истината е, че това е една така обикновена, така банална история… И именно от „клишето” в нея боли.

Може да се разпознаете в някоя от героините, може и да не. Но пак ще разберете. Винаги във всичко има две страни. Затова и никога не трябва да съдим без да знаем. И да знаем, пак не трябва.

***
Има една мисъл, която със сигурност дълго ще нося след тази книга…

„Винаги говорят за тъгата на тези, които остават, но мислила ли си за чувствата на тези, които си отиват.”

„Двама стари приятели, целите покрити с белези.”

„Мисля, че това е нещо хубаво. […] Ти не беше обичана както трябва.”

***

„ – И какво заслужавам, според вас, господин Знам-всичко?
– Заслужаваш да се отнасят с теб според това, което си.
– Което означава?
– Като с принцеса. Принцеса на модерните времена.”

***

„-Ти, ти си като моя баща, изпитваш носталгия по планините.
– По кои планини?
– По тези, които не си виждал.”

„Живот като пунктирана линия… Нищо. Нещо. После отново нищо. После нещо. После пак нищо…”

„Не е ли невероятно да срещнеш някого и да си кажеш: с този човек се чувствам добре.”

П.П. Друга нейна книга, която препоръчвам- „Искам някой някъде да ме чака.“

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. ати said, on 20 март 2010 at 11:31

    „Двама стари приятели, целите покрити с белези.”

    мило, това ми звучи толкова близко и познато :) а книгата е наистина много тежка, аз най-вероятно цяла година ще я чета :)

  2. Живко said, on 20 март 2010 at 12:25

    Отговорът на основния въпрос е „Разбира се, че е виновен“!
    Ей сега ще направя група във фейсбук, която ще се казва „Разбира се, че е виновен!“
    Нищо не може да компенсира липсата на емоционална дисциплина, но няколко отрезвителни шамара са винаги добра идея.

  3. CarreraGT said, on 20 март 2010 at 16:00

    Най-после с някого да имаме сходен вкус към книгите, толкова рядко ми се случва покрай блога :) Анна Гавалда е страхотна, жалко, че засега не ми е попадало нищо друго от нея. И жалко, че в България някак книгите й минаха незабелязано.

  4. […] заглавие от Анна Гавалда, към което посягам, след „Обичах я“ и „Искам някой някъде да ме […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: