Умора*


*Из архивите, тъй като думите (ми) отлетяха и сега ги чакам да се върнат. Само нека да се стопли. И да мине още малко време. Колко точно, не зная. *

Питаш ме дали съм ти сърдита.

Затова, че вместо два дни, успя да ми отделиш 12 часа, за които прелятах 1320км. и се разделих с онази рокля, за която си мечтая от месец.

Питаш ме дали съм ти сърдита.

Затова, че вече не можеш да стоиш буден цяла вечер, да ми разказваш истории, да ме разсмиваш. За сметка на това заспиваш. На другата страна.

Питаш ме дали съм ти сърдита.

Затова, че сега не намираш смисъл да ме лъжеш и успяваш с глас и равен тон да ме погледнеш в очите и да кажеш, каквото отдавна сама разбрах.

Питаш ме дали съм ти сърдита.

Затова, че нямаш време да ме оставиш на правилния адрес. И желание също нямаш, но това го премълчаваш.

Питаш ме дали съм ти сърдита.

Затова, че не обичаш да пишеш смс-и, нито пък имейли, нито да звъниш… Затова, че пропусна рожденият ми ден, а аз бях на твоя.

Питаш ме…

Мълча.

Не, не ти се сърдя.

Само ми е тъжно…

За повече нямам сили.

П.П. Хубаво е, когато човек се връща към подобни текстове и вместо тъга се прокрадва нотка на носталгия и дори усмивка. Толкова неща се променят от разстоянието на времето.

3 thoughts on “Умора*

  1. Добре е че не обвиняваш любовта.Просто ние не сме се научили кое е ценно и кое е само хубаво.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s