Бързай бавно

… без думи.

Posted in Poetry by Мария Василева on 28 февруари 2010

*Снимка тук; музика- тук.*

Искам да стана невидима
( за мъничко само)
и да мога да летя
( аз и сега мога)
за да стигна до теб.

Да вляза тихо
като пролетен вятър
(желан, чакан,
търсен и мечтан)
да те погледам
как работиш
как спиш
как снимаш
как пиеш бира
и пушиш
и преминаваш
от стая в стая.

Да се сгуша до теб
и тогава
( точно тогава! )
магията да свърши.

Да ме видиш.
Да ми кажеш остани.

***

И нека в миг
остана без думи
( да, да, да!
как искам да бъда без думи)
защото ги изричаш
по-бързо от мен…

***

„И аз, и аз…”

Само това ми остави.
Повече не ни трябва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: