Бързай бавно

Две точки и скоба

Posted in music, Poetry by Мария Василева on 7 февруари 2010

След четири години
в четири следобед
на същата улица
но малко по-надолу
от първата им среща
едно момиче каза
на едно момче
че го обича.
А то не каза нищо.

След четири дни
в четири сутринта
на друго място
но в удобен миг
от онзи ден
едно момче попита
едно момиче
дали още боли.
А тo не каза нищо.

След години
в незнаен час
на непознато място
но по план
от-днес-за-тогава
едно момиче ще признае
на едно момче
че боли така
както никой приятел
не би пожелал на друг
защото, нали, приятелите са
за да си помагат…
А тук ставаш
безсилен.

Но сега
малко след четири сутринта
на четвъртия ден
едно момиче добави усмивка
две точки и скоба
( толкова е лесно )
каза, че е уморено
и пожела лека нощ
на едно момче.

Сега едно момиче
се учеше да диша.
Отново.

10 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Све said, on 7 февруари 2010 at 21:50

    Браво, много ми харесва!

  2. apieceofme said, on 7 февруари 2010 at 21:53

    Благодаря ти! :)

    *От няколко дни се чудя дали да го публикувам и реших мечка страх, мен не страх…*

  3. Жени said, on 7 февруари 2010 at 23:02

    Напълни ми очите!

    *Решението за публикуването е добро :) *

  4. apieceofme said, on 7 февруари 2010 at 23:27

    В моите вече няма сълзи…

  5. Жени said, on 8 февруари 2010 at 0:03

    … Първите глътки въздух са най-трудни… Точно като след продължителен плач. Веднъж избършеш ли сълзите, трябва да продължиш, да нормализираш дишането и … да живееш…
    Отне ми повече от две години – и не съжалявам за нито една сълза – те отмиха лошото и въпреки че отне време, можах да започна на чисто…

    *Съжалявам за отклонението, но наистина ме докосна… Благодаря ти и успех!*

  6. nikru said, on 8 февруари 2010 at 0:55

    хубаво е :)

  7. smileydamage said, on 8 февруари 2010 at 12:29

    Нямам думи.Тъжно, но прекрасно предадено.

  8. Mariya said, on 8 февруари 2010 at 15:37

    Красота! :)

    Все по рядко човек може да попадне на нещо толкова красиво! За съжаление, текстове като тези са абсолютно явление :( Но положителната страна на този факт е в това, че написаните думи ще бъдат оценени повече от всякога. :)

    Моите адмирации!!! :)

  9. Prolet said, on 10 февруари 2010 at 0:49

    Прекрасно :)

    Би било прекрасно, ако можеше четвъртата нощ да си остане и след нея да дойде пета…, но… и това се случва, все някога.

    пздрави и прегръдки :)

  10. apieceofme said, on 10 февруари 2010 at 1:33

    Както се казва- животът не е филм…. (Un)fortunately.

    *А прегръдките ги взимам и не ги пускам :) *


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: