Бързай бавно

Това, което ни отличава…

Posted in inspiration by Мария Василева on 2 февруари 2010

Има два начина човек да се справи с трудните моменти в живота си.

Единият е като се вкопчи в мъката си и с всеки изминал ден става все по-слаб, и по-слаб… Докато се загуби. Намирането не е невъзможно, но пък е трудно… много трудно.

Другият е като излезе по-силен, като не си позволи да почувства болката, а за сметка на това продължи по пътя напред и нагоре. И това не е лесно, особено в началото, когато боли like hell, но успее ли, този тласък обикновено води след себе си низ от победи. Малки и големи.

Едни трагедии правят едни хора losers, други- победители.

Това е, всъщност, което ни отличава едни от други. Как се справяме с трудните моменти в ежедневието си. Как преодоляваме предизвикателствата, пред които съдбата ни поставя.

Щастието често е едно и също…

Светлина винаги има. Затова отворете широко очи и смело напред.

Не позволявайте на вчерашния ден да взима твърде много от днескашния.

Помнете, че по-важното е „не да поправяме грешки от миналото, а да поемем отговорност за бъдещето си“.

И накрая, научете тази молитва наизуст… :)

“Господи, дари ме със силата да променям нещата, които мога, със спокойствието да приема тези, които не мога да променя и с мъдростта да различавам едните от другите.”

P. S. Аз съм от групата на победителите. Знам, че и ти си в нея.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. RMPG said, on 2 февруари 2010 at 17:35

    Мисля, че нямаше нужда от последният цитат.

  2. apieceofme said, on 2 февруари 2010 at 17:43

    Хах, презастраховка, че снимката е разбрана :) Плюс това на български звучи много добре.

  3. Prolet said, on 3 февруари 2010 at 0:55

    :) Не зная до колко си запозната с философията на „Тук и сега“, но ако не си, може да откриеш интересни неща. А относно болката и силата и до колко не бива да позволяваме да сме слаби… не може да сме силни постоянно. По- скоро бих казала да оставим нещата да се случват, да усетим болката, да поплачем малко, ако имаме нужда, но да не се оставяме да ни погълне. Крайностите не са реални :). А относно болката и Хорхе Букай има интересни позиции. Мисля си, че проблема ни е, че преживяваме всичко, може би, твърде лично и надълбоко. Трудно е да е иначе, но… не е и невъзможно :).

    И както казваш напред. Няма назад и преди, има само напред, тук и сега :)

  4. […] Може да погледнете още по темата и в личния ми блог. Mariya публикува статията на February 4, 2010 под категории […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: