Бързай бавно

Мостът на желанията

Posted in music, stories by Мария Василева on 30 януари 2010

Първи зимен ден подходящ за разходка.

Тя върви с ръце в джобовете и наведена глава.
Той ръкомаха и търси с поглед тема на разговор.

Снежни човеци нашепват приказки за отминалото детство.

Тя не чува и дума от това, което и говори.
Той се преструва, че не забелязва.

Заобикалят ги красота и детски смях
като декор от чужда приказка.

Тя се моли без думи и глас.
Той се страхува да чуе тишината.

Ето го и него. Мостът на желанията.
Целия покрит от пухкав бял сняг, недокоснат.

Никой не вярва в сбъдването на мечти или…какво?

Тя се смее насила.
Той се смее насила.

Минава непознат.

Спира.

Усмихва им се.

„Каква хубава двойка”, казва.

„Щастливци!”

Тя обръща глава и думите увисват във въздуха.
Той отговаря на поздрава.

Разходката продължава.

Остава само въздишката, че това не стига…

На него.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Andarion said, on 31 януари 2010 at 0:07

    Много е хубаво, и написано по прекрасен начин. Поздрави (:

  2. Све said, on 31 януари 2010 at 12:38

    Натъжи ме…

  3. apieceofme said, on 31 януари 2010 at 14:24

    Значи съм намерила правилните думи… ;-(

  4. Anelka Kanelka said, on 8 февруари 2010 at 21:09

    Тъжно ми, но се радвам, че това чувство все още ти е непознато. Поне от части. Бъди себе си такава, каквато те познаваме и обичаме. Моля те за това… Благодаря за топлото капучино, сладките приказки и емоцията… отново!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: