Мостът на желанията

Първи зимен ден подходящ за разходка.

Тя върви с ръце в джобовете и наведена глава.
Той ръкомаха и търси с поглед тема на разговор.

Снежни човеци нашепват приказки за отминалото детство.

Тя не чува и дума от това, което и говори.
Той се преструва, че не забелязва.

Заобикалят ги красота и детски смях
като декор от чужда приказка.

Тя се моли без думи и глас.
Той се страхува да чуе тишината.

Ето го и него. Мостът на желанията.
Целия покрит от пухкав бял сняг, недокоснат.

Никой не вярва в сбъдването на мечти или…какво?

Тя се смее насила.
Той се смее насила.

Минава непознат.

Спира.

Усмихва им се.

„Каква хубава двойка”, казва.

„Щастливци!”

Тя обръща глава и думите увисват във въздуха.
Той отговаря на поздрава.

Разходката продължава.

Остава само въздишката, че това не стига…

На него.

4 thoughts on “Мостът на желанията

  1. Много е хубаво, и написано по прекрасен начин. Поздрави (:

  2. Тъжно ми, но се радвам, че това чувство все още ти е непознато. Поне от части. Бъди себе си такава, каквато те познаваме и обичаме. Моля те за това… Благодаря за топлото капучино, сладките приказки и емоцията… отново!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s