„Разходка през стените“, П. Г. Кънев

Посегнах към нея заради ревюто и при Тишо и водена от желанието си тези дни да науча малко повече за мъжката логика. Не знам кое бе първо и кое второ.

Хареса ми. Чете се бързо, кара те да мислиш и те оставя да искаш още.

От някои разкази, като „Малката Мери, която заобича лилии”, настръхваш. Други, като първия „Самота” и любимото „самотни заедно”, ти припомнят остров на който и ти може би си бил. Трети, като „Пътници”, те оставят с въпросите, на които не можеш или не искаш да отговориш.

Както Тишо е написал- една добра книга. Съгласявам се. И препоръчвам.

П.П. Мечтая си как един ден и аз ще издам сборник с разкази. Знам заглавието, знам общия тон, знам и на кого ще бъде посветен. Това е половината път, нали?

***

„Да, а и вече знам защо писателите поставят името си на края на творбите си. Не защото те са ги написали, а защото никой друг не е.”

***

„Ех, майстор Моше, казал, ти едно сако шиеш за пет седмици, а вашият Господ Бог е направил целия свят само за шест дни”

Евреинът го погледнал, въздъхнал едва чуто и отвърнал:

„Да, и виж какво стана с него.”

***

„Когато съм сам, се чувствам прекрасно, самотен съм сред други хора.“

Едно мнение за “„Разходка през стените“, П. Г. Кънев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s