Бързай бавно

Paris, je t`aime! (Или един ден в Париж)

Posted in Traveling... by Мария Василева on 14 декември 2009

От мига, в който разбрах, че ще ходя в Париж, не можех да мисля за друго. Не за Айфеловата кула, обаче. Видях я при първото си пътуване до Франция, преди има няма пет години, но и именно с нея се изчерпваха спомените ми за Париж.

С нея и една разходка по Сена. Изоставахме с графика, затова нямаше време за нищо. Операта, триумфалната арка, Мулен руж, всичко разгледахме през прозореца на автобуса. Освен базиликата Сакре Кьор. Най-красивият ми спомен от Париж. На светлината на залеза. Истинска магия. Ако зависи от мен бих я поставила като задължителна дестинация номер едно в града на любовта.

Сега, обаче, си мечтаех за малки улички, пренебрегвани от туристи, мечтаех си за Монтмарт, но малко преди полунощ, за Нотр Дам

Всичко се оказа в пъти по-хубаво, отколкото си го предсавях.

Париж наистина е прекрасен.

Късмета ме отведе на гости при един парижанин, който живее точно на пет минути от всичко и цялата сряда премина в разходки по разни малки улички, по които ти се иска да преминаваш пак и пак. А витрините на магазините , до една, сякаш те подканяха за снимка.

Никой парижанин няма право да не обича Коледа и да няма коледен дух. Този град е създаден за Коледа.

В късния следобед бях пред „Chez George”, на сладки приказки и бутилка червено вино. Два часа носталгия по Полша, Варшава и Еразмус, като може би трябваше да ги изброя отзад напред.

Малко преди 9 вървях към Монтмарт, любимата Сакре Кьор, най-невероятната гледка, прекрасните улички и малки магазинчета и заведения (имаше едно, цялото облепено с листчета от посетители…)

Случайността ме отведе и в един двор на къщи на Монмартър , където като влезеш не можеш да повярваш, че си в Париж. С голяма градина, малка провираща се пътечка, листа по земята… Все едно си на село.

Вечерта спах като бебе :) В най-сладката стая , като от вълшебна приказка.

И си мислех как искам да живея тук… Да.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Boxedmind said, on 14 декември 2009 at 13:03

    Не само искам да живея там. Това е едно от малкото неща, за които имам конкретна идея как може да се случи ]:} Париж е чиста радост с равномерна дистрибуция на забележителности и сандвичи от по 4 евро. Жалко, че не е на немците – дори техния език има по-голяма вероятност да науча :D

  2. Гери said, on 15 декември 2009 at 1:13

    Париж е невероятен наистина! Обещала съм си да се върна някой ден там и да разгледам местата от друг ъгъл и да им се насладя. :)

  3. Salza said, on 30 декември 2009 at 17:51

    Париж………град на финес, на любов ,на изящество.През целият си съзнателен живот съм имала копнежите да видя този град.Но жалката действителност ,че не съм имала достатъчно средства за една екскурзия към този град ме е възпирало. И когато отворя в интернет страници разказващи за Париж и изобщо за Франция изпитвам голямо удоволствие да ги чета и разглеждам снимки от тях.Ако някой от Вас има поне някаква малка възможност нека има доброто сърце поне мъничко да ми помогне да осъществя тази моя мечта. Цял живот ще съм му благодарна! Казват ,че на Коледа се случват чудеса- може би и за мен да има едно малко чудо…..Оставям телефон ако някой реши да ме потърси-0894680438


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: