Бързай бавно

Берлин- колкото сив, толкова и цветен

Posted in Traveling... by Мария Василева on 2 декември 2009

*снимка Louis Villers*

Студено, мрачно, дъждовно и ветровито. Такова беше времето през по-голямата си част миналата седмица. Затова и от неделя насам не мога да спра да се радвам на слънцето тук. Но нека започна от началото…

Дочитайки си книгата на летището, първото докосване до Берлин бяха малките, съвсем леки капки дъжд…. Като за събуждане, сякаш. Нищо, че бе време за сън.

Час по-късно пътувах в посока Дрезден, за да се потопя отново в лятото. Температура от 26 градуса, пясък, басейни, мостове и много много зелено. Въпреки, че летата никога не могат да се връщат, нито повтарят. Gone.

Затова и от острова ми остана само разходката. Из нещо като мини джунгла, без да преувеличавам. След мириса на море (и хлор), не ми остана нищо друго освен последен опит за връщане в лятото с любимия ябълков пай с топка ванилов сладолед.

Във вторник се настаних в BaxPax hostel, който препоръчвам с две ръце ( страхотно местенце, с много приветлив и усмихнат персонал, с уютен бар, добра интернет връзка, макар и платена, а най-хубавото е, че на една крачка от всичко). В сърцето на източен Берлин.

След като се наспах (умората си казва думата), прекарах следобеда в безцелна разходка по улиците на Берлин. Нямах желание да преминавам по вече познатия от миналата година маршрут, с всички онези забележителности, които казват били задължителни, и за сметка на това поемах по коя да е уличка.

Както често се случва, в мига, когато си мисля „е, сега вече се изгубих”, изведнъж се оказвам в началната си точка. Странно е, защото на мен все ми се струва, че вървя единствено напред, а винаги се оказва друго. Но е забавно. А и малко стрес никога не е излишен.

Споменах, че Берлин не е моят град, но съм се лъгала. Всичко е въпрос на хора и възможност да вкусиш от неговата атмосфера. А той, Берлин, е колкото сив на пръв поглед, толкова пълен с живот, веднъж потопен в ежедневието му…

Единственото, което исках да посетя отново е парламентът им. Първо, защото го бях виждала само вечерта, второ, защото страшно много ми харесва. Сега, когато мога да сравнявам, препоръчвам визита вечерно време. Когато ти се струва, че си точно, ама точно до звездите. И всичко, което трябва е да протегнеш ръка.

Конференцията започна , в сряда вечерта, и от сряда до неделя всичко беше работа. От 9 сутринта до 7 вечерта. Затова пък опознахме няколко малки ресторантчета ( btw немската кухня ми се стори ужасна, честно), няколко прекрасни пъба ( време за бира, в моя случай за чаша бяло вино :) ), едно малко кино в интересна сграда, от онези, в които сама никога не бих си и помисляла да стъпя, видяхме две нестандартни в някаква степен кафета, в сграда, толкова страшна на пръв поглед, колкото и тази в киното, но затова пък интересна.

Направихме обиколка и на един стар бункер, под земята, над метрото, която отново препоръчвам. Час и половина история, поднесена по начин, който да я запомниш завинаги…

Съботата, изтощени до макс, но и любопитни да вкусим от нощния живот в Берлин, се добрахме до парти уличката, с много клубове, на всеки според вкуса, и танцувахме, танцувахме.

Толкова, че на сутринта бягах в летището и се молих да хвана самолета. Но не, за да избягам от Берлин. Той вече ми е симпатичен :)

P.S. Варна и Бургас имат по-хубави коледни еллхи от тези, които видях в Берлин :) А Варна е и в пъти по-украсена…

7 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. tin4e said, on 2 декември 2009 at 10:23

    ммммм, така както звучи вече ми се ходи до Берлин :)

  2. aquarius said, on 3 декември 2009 at 0:49

    Мимс, трябва да ти се похваля с моите снимки от Дрезден, за да те е яд, че не ми дойде на гости. :P Само да ги кача в web-а първо и после ще ти пратя хабер, връзка демек. ;)
    Тук има една коледна елха в Дрезденската централна гара, която едва ли може да бъде надмината по украса, ама не си носех фотоапарата, за съжаление. Пък да слизам в центъра специално, за да я снимам, ме мързи. :)

    п.с. Немската кухня наистина не ми е по вкуса. Добре, че има гръцки ресторант точно до хотела, за да си разнообразявам. Ако идваш към Варна, да се обадиш задължително, а не да разбирам в последствие. :)

  3. apieceofme said, on 3 декември 2009 at 9:03

    Хех :) Нямаше как да дойда, защото не бях сама понеделник и вторник, а сряда започна конференцията…

  4. aquarius said, on 3 декември 2009 at 15:36

    Мимс, ами при теб защо не вали сняг, както при Дил?! Тя казва, че нищо не е правила, ама не й вярвам. :)

  5. apieceofme said, on 3 декември 2009 at 17:05

    Хаха :) Не вали сняг, защото предпочитам слънце :)

  6. sim said, on 11 януари 2013 at 17:09

    Е не знам къде си ходила ти в Берлин ама да кажеш, че Варна и Бургас са в ПЪТИ, че и по добре украсени.. направо не знам от къде ти хрумна.,честно :((

  7. apieceofme said, on 11 януари 2013 at 18:00

    Това са ми били впечатленията тогава. Не е било патриотизъм.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: