Бързай бавно

500 Days of Summer

Posted in movies by Мария Василева on 2 декември 2009

„…Това е история, в която едно момче среща едно момиче. Но бъдете предупредени, това не е любовна история…“

Цитирам по памет, разбира се. И се съгласявам.

Преди прожекцията не го бях чувала, затова и очакванията ми не бяха високи. Интересно ми беше по-скоро киното в Берлин и цялото преживяване, преди и след, вечеря и разходка, отколкото самия филм.

Казаха ни, че е комедия. За мен е драма.

Познавам достатъчно много хора, които на 100% се вписват и в ролята на момичето, и в ролята на момчето. За съжаление. Дори не включвам себе си в броенето. И пак са много. И е тъжно.

***

„-And what happened?
-Life.“

Обичам това изречение. Казва всичко и …нищо.

„-And what you felt?
– What I`ve never felt with you…“

А тук…тук оставаш без думи.

П.П. Откога само не съм писала в категория филми…

11 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. aquarius said, on 3 декември 2009 at 0:24

    Не съм ходил на кино тук в Дрезден, щото ми казаха, че немците обичали да си озвучават филмите на немски и нищо няма да разбера от филма, ако е така. Нима този филм е бил със субтитри?
    Иначе в центъра има едно интересно кино – Rundkino – кръгличко такова. ;) Иска ми се да им тествам кината като звук, картина и т.н.
    Колкото до онова изречение, наистина казва всичко само с една дума. Само човек, който никога – ама никога, – не е бил разочарован през живота си, мисля си че само на него може да не казва нищо.

  2. apieceofme said, on 3 декември 2009 at 9:04

    По принцип си прав за озвучаването. Но нас ни намериха една малко сладко кино :) и субтитрите си вървяха на немски, но филма си беше на английски :)

  3. DiA said, on 3 декември 2009 at 12:23

    :) Тук знаеш ли какво осъзнах?! Че веднъж минала през периода с „Голямата любов“, вече не искам „да се бутам между шамарите“, нямам нужда от това, сега вече разбирам толкова много хора, които след този период искат само необвързващи приключения с „friends with benefits“…
    Затова още преди да съм гледала филма, чувствам, че и аз ще се оприлича с главната героиня..

  4. apieceofme said, on 3 декември 2009 at 12:44

    Докато не срещнещ The One ;-)

    *иначе да…понякога „голямата любов“ е по-скоро любOFF и оставя чове твърде…изтощен.*

  5. DiA said, on 3 декември 2009 at 13:19

    :) Не! Всичко започва след като срещнеш този единствен „one“, който ти оставя белези и си меко казано „изтощен“, по-скоро разбит, малко помъдрял, леко обезверен и нежелаещ да се впускаш в нещо подобно отново..

  6. apieceofme said, on 3 декември 2009 at 14:25

    Не, не :) Истинския The One, никога не би го направил… Затова е The One. Останалите са подготовка ;-)

  7. aquarius said, on 3 декември 2009 at 15:33

    За Нео ли говорите?! :P Нещо останах с впечатлението, че съм попаднал в Матрицата… ;)

  8. Teofil said, on 3 декември 2009 at 21:29

    „I love her smile. I love her hair. I love her knees. I love how she licks her lips before she talks. I love her heart-shaped birthmark on her neck. I love it when she sleeps.“

    Всеки може да открие себе си. Или дори по-важното – да се преоткрие.

    Определено си струва да се гледа. Защото всеки (да се надяваме) е минал през това. Просто е хубаво да се видиш отстрани :)

  9. Prolet said, on 17 декември 2009 at 13:14

    Прекрасен филм и интересни коментари. Знам че малко съм позъкасняла,но съм някакси съгласна с мнението на DiA. Наистина всичко започва след този The One, ако изобщо имаш сили и желание.

  10. Здравко said, on 19 декември 2009 at 22:13

    Филма е уникален, колкото и драматично да го коментирате, за мен всъщност е фасилитаторски….
    Началото е едно такова, черно-бяло представяне на отношенията и мечтите и някак прелюдия към великото действие на „зарязването“ и краят на връзката.
    Тежък е, несъмнено. И идва момента на прозрение и великото откриване на края, the One не съществува, съществува нашата рамка, в която вместваме някой и му лепваме „Единственият“ етикет. А истината е толкова прозаична, просто трябва да променим себе си и да погледнем света и другите с други очи, малко сме загубили от наивността си и чистотата на любовта си, но сме се научили да се променяме, да избираме, може би да обичаме по – истински с промяната.
    Всъщност идеята според мен, е че трябва сами да инициираме промяна в търсене на щастието си, не може да искаме друг да го направи вместо нас.
    А защо е необходима промяна ли, защото светът не спира в един миг и ако не се променяме със същите темпове няма да постигнем щастие. Това не означава, че този единствен миг на върховно удоволствие не трябва да бъде оценен, напротив вместо да страдаме трябва да го изживеем пълноценно – това е изкуството на живота и този филм е намек за това.
    И все пак това е моят поглед, а и пиша това в момент, когато съм в положението на момчето преди да отиде на интервю в архитектурното бюро и все още е му е трудно да направи своят избор.
    Така, че мили дами, не се отказвайте толкова лесно да преследвате щастието си и да се опитвате да замените мечтата си за Човека с нещо посредствено, което да запълни дупката от самотата, но вместо това я прави някак си по тежка…. изживейте мига и продължете напред с гордо вдигната глава и с решителен поглед, който да казва „Аз няма да направя компромис със себе си и няма да изневеря на мечтите си“!

    ПП Към авторката на блога: Мерси за изпратената ел. поща преди време, чак сега имам време да погледна и сигурен съм, че няма да остана разочарован.
    Като благодарност не мога да предложа много, ако имате път към Пловдив или язовир Ивайловград ще се радвам да Ви бъда гид из местните забележителности.

  11. zaz said, on 6 януари 2010 at 1:32

    Филмът е наистина много хубав… Нищо не разбрах… Почти нищо… Имаше толкова моменти където натисках пауза и връщах за да прослушам наново репликите… В някои моменти се виждаш и се възприемаш себе си, в други – други хора. Разбираш някои идеи, други се опитваш да осмислиш. Не случайно е в топ 250 на imdb.

    Напомня ми на Говори с нея на Алмодовар, където главния герой казва за любовта – ще ви обясня, всичко е много просто! При което една възрастна жена ми казва – няма нищо просто.

    Относно Нео и белезите – струва ми се, че белезите човек си ги прави сам избирайки какво и как да възприеме, настоявайки за някои неща и очаквайки други.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: