„Искам някой някъде да ме чака…”, Анна Гавалда

Още когато чух заглавието знаех, че трябва да я прочета. Повече- знаех, че ще ми хареса. Интуиция, ако желаете. Или опит.

Да, но тиража е изчерпан… Затова едно мило момиче ми я изпрати по старомодния начин, а аз я оставих настрани за понеделника и пътуването… Тематично, някак.

Не се сдържах и още същата вечер прочетох първият разказ. От любопитство.

Четях и препрочитах, а усещах само безмълвна тъга, на която дори нямах сили да отговоря подобаващо.

Епилога го прочетох докато чаках на летището в Берлин. Не се разсърдих за близо едночасовото закъснение. Така исках някой някъде да ме чака, не, а той да ме чака, в този ден и час, на това летище, че единственото, което направих е да кажа благодаря.

***
„Искам някой някъде да ме чака… Това все пак не е толкова сложно.”

4 thoughts on “„Искам някой някъде да ме чака…”, Анна Гавалда

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s