Бързай бавно

Already gone

Posted in stories by Мария Василева on 24 ноември 2009

Не се получи както си го представях. Нямаше нито толкова драма, колкото се страхувах, нито толкова любов, колкото се надявах.

Магията, мечтите, плановете, хубавите думи, комплиментите, искрите, всичко бе останало там, в лятото.

Като че ли искахме насила да си го върнем, чувството, без да осъзнаваме , че някои истории не могат да бъдат продължени. И не трябва.

***
не знаех, че от любовта наужким също боли. когато не обичаш и не те обичат. когато всичко е самозалъгване и опит за запълване на празнота, която вместо по-малка, става по-голяма. когато всичко е като сделка- аз ти давам внимание и любов, ти ми даваш внимание и любов, двамата печелим усещане за интересен живот и цялост, постигната за час, ден, два. никога повече. любов наужким, разбирате.

***
Дни преди да замина написах разказ, който завършваше с „не е каквото очакваше, но е нещо…Нали…нали…нали?”. Сега само се питам дали, дали наистина е нещо…Отговорът го знам, но нямам сили да го изрека на глас.

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. aquarius said, on 24 ноември 2009 at 23:53

    Когато си в чужбина, забелязвам, че много често изпадаш в такива настроения. Дали е от самотата, която предизвиква заобикалящата те среда?!
    И освен ако горното не е пак някои опит за кратък разказ, че то при теб нещо трудно ги отличавам истинската реалност и релността в писането ти. :P
    Иначе снимката ти е добро попадение в унисон с текста.
    Хайде, усмихни се и гледай по-ведро. Толкова си млада още и ще има още толкова много шансове за истинска любов. Не губи надежда, Мимс! :-)))
    Какво да кажем ние вече овехтелите и презрелите… ;)

  2. apieceofme said, on 24 ноември 2009 at 23:56

    Хахах :) Не, не е разказ :) И не, не винаги в чужбина се случва, само понякога и героите са все едни и същи; засега.

    Снимката е прясна, прясна и аз много си я харесвам…

  3. Ан said, on 24 ноември 2009 at 23:58

    Мими, толкова ми е познато…

  4. ати said, on 26 ноември 2009 at 2:07

    мило най-хубавото от всичко, което си написала знаеш ли кое е? :) че си осъзнала, че някои истории не могат и НЕ трябва да бъдат продължени :) това е още една крачка към собственото ти Аз…

  5. Здравко said, on 29 ноември 2009 at 23:07

    Много…..
    запомнящо се.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: