Бързай бавно

Не-нужен ? *

Posted in stories by Мария Василева on 21 ноември 2009

Стоеше насред стаята безмълвна, с празен поглед, вцепенена.
Представяше си как вместо главен герой бе страничен наблюдател, загубен в непозната, чужда история и чакащ сигнала за „край”, с него и връщането към реалността. Друга, по-добра.

Беше взел само дрехите си, една картина, купа, спомен от детските му години и някакво измислено състезание, дисковете си и … май това беше всичко. Поне на пръв поглед.

7 години брак. Това за статистиката. А извън нея?

Не, не, не! Сега не му е време за спомени и носталгия. Сега трябва да събере всичките си сили и да се съвземе…

Откакто си беше тръгнал преди 4 часа и 35 минути (да, точно толкова!), стоеше на дивана без да говори, без да плаче, без да се протегне за телефона, без да включи телевизора, без да си пусне музика, без да си направи чай, без да си сипе чаша вино…

Нищо.

Единствено, което правеше бе да препрочита бележката отново и отново…

„Аз вече не съм ти нужен.”

Кратко.

Ясно.

Типично в негово стил.

А най-страшното беше, че е истина…

Не я напусна, защото не я обичаше. (Едва ли някога щеше да спре да я обича. )

Не беше и защото и бе изневерил. Никога не би го направил. (Има и такива мъже, малко са, но ги има.)

Но това чувство на самодостатъчност, което тя излъчваше, а той всячески се опитваше да игнорира през последните години, в един момент надделя.

Мъжа обича да се грижи за една жена, да се чувства по-силен, по-успял. И това няма да се промени нито в 21 век, нито в кой да е друг. Природа.

П.П.Не знам дали умея да пиша, но знам, че обичам….

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. aquarius said, on 21 ноември 2009 at 1:27

    На мен определено ми хареса. Поздравления и продължавай смело напред, или по-скоро творчески с пълна пара. Все очаквах да видя дали накрая ще кажеш – ей от тази книга го взех или… ще се окаже твое с елементи на автобиографичност. :P
    Обичам да влизам в твоя блог, даже понякога нарочно не го посещавам известно време, за да е след това още по-голяма насладата от изненадите, които може да ме очакват вътре. :))
    Ама напоследък много взе да пишеш за… Нали сме само на вълна хвалене. Ще спра до тук. :P

  2. beasta said, on 18 февруари 2010 at 2:05

    да, определено можеш да пишеш

  3. […] понякога губим повече, отколкото печелим, а в живота, уви, няма бутон […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: