Бързай бавно

„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри

Posted in Books by Мария Василева on 6 ноември 2009

IMG_2819 „Любовно писмо до едно детство…“– това е, което пише точно под заглавието на една от най-слънчевите корици на книга. И са думите, които дават най-добра представа за „Вино от глугарчета“.

Не помня да съм чела друг автор, който умее да рисува с думи така, както Бредбъри.

Няма едно излишно описание, едно не-на-място сравнение. За сметка на това четеш, а в съзнанието ти изникват една след друга картини на едно детство. Да, не твоето, чуждо, но ако почакаш достатъчно, идва миг, когато паралелно на детството на Дъглас, оживява твоето собствено…

И започваш да се усмихваш, без да знаеш наистина защо.

А как само си приличат всички деца… И всички баби :)

***

„Тежките моменти в живота, какви са те, питаше се той, докато караше колелото- раждане, съзряване, остаряване, смърт. Първият трудно можеше да бъде променен, ала останалите три?“

„Старостта е ужасно официална.“

„…истинската любов е любов между два ума“.

„Заминеш ли си от един град, за теб той става нереален.“

„Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет.“

***

Ето още едно мнение, близко до моето и едно, в другата посока. За да има баланс :)

7 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. p4eli4ka said, on 6 ноември 2009 at 13:32

    Събуди интерес в мен :)
    Ще си я купя :)))))

  2. Lynn said, on 6 ноември 2009 at 14:26

    Любима книга. Благодаря за припомнянето. :)

  3. Жени said, on 6 ноември 2009 at 15:30

    Добавена е към списъка с книги, който съм набелязала за четене ;)

  4. Svetlina said, on 7 ноември 2009 at 14:26

    Не съм вярвала, че ще дойде ден да прочета нещо преди теб :)
    И аз я харесах (http://vitanova.wordpress.com/test/) и даже после издирих сборник със 100 негови разкази и го подарих на непознато момиче :)
    Има и продължение книгата, но не смея да го прочета, току виж не ми харесало.

  5. apieceofme said, on 8 ноември 2009 at 15:48

    Хех, далеч не чета толкова много, колкото би ми се искало :))) Но го приемам за комплимент.

    За продължението…и аз му се чудя, тъй като ми казаха, че нямало нищо общо, било писано в много далечен период след „Вино за глухарчета“ и в друг стил.

  6. Angie said, on 15 ноември 2009 at 21:40

    Любима книга… в момента съм потънала изцяло в нея (на английски), защото пиша дипломна работа… чета я за 4-5ти път и продължавам да откривам нови неща.

    „What ever happened to happy endings?“
    „They got them on shows at Saturday matinees.“
    „Sure, but what about life?“
    „All I know is I feel good going to bed nights, Doug. That’s a happy ending once a day. Next morning I’m up and maybe things go bad. But all I got to do is remember that I’m going to bed that night and just lying there a while makes everything okay.“

  7. […] втората книга от Рей Бредбъри, към която посягам (след “Вино от глухарчета”). И първата, която прочетох на таблет, но затова друг […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: